Миналата година по различни причини са загинали близо 66 хил. семейства, като 10% е доказано, че са отровени
Големи загуби в сектор, който има потенциал да расте и чиято продукция се търси. Почти нулева държавна подкрепа, но за сметка на това – огромна полза от цялостната дейност на традиционен за България бранш, в който започването на бизнес може да стане с много малко инвестиции. Никой друг сектор на икономиката не отговаря едновременно на тези определения, освен пчеларството.
От дейност, която от столетия се развива в България, сега производството на мед и пчелни продукти бавно замира по различни причини, въпреки големия потенциал, който страната има за развитието му. Такива изводи могат да се направят след поредния протест на пчеларите и среща с журналисти, на която специалисти от сектора представиха проблемите на стопаните, отлеждащи кошери.
На министерско ниво
Поводът за протестите на пчеларите, които започнаха по-рано този месец в Шумен, Варна и Търговище и ще продължат в понеделник и в София, е искането за забрана на опасни пестициди. Началото е обявено за 13.30 часа, до Министерски съвет, след като бъде открито изложение за пчелни продукти, което ще продължи до 27 април на площада пред Централната баня.
Протестиращите искат да бъде забранено използването на няколко вида отрови в земеделието от типа неоникотиноиди, няколко от които са доказано смъртоносни за пчелите. Засега те са разрешени в България и почти целия ЕС, но има предложение за забраната им, което трябва да бъде разгледано отново до 15 май, пише capital.bg.
На предишното заседание на съвета на земеделските министри в ЕС не се постигна консенсус, след като 13 страни подкрепиха забраната, 9 бяха против, а останалите, сред които и България, се въздържаха. Пчеларите настояват представителят на България да гласува за забраната на следващата среща.
По думите им безконтролно използване на препарати в земеделието е една от главните причини за смъртност на пчелни семейства. Миналата година по различни причини са загинали близо 66 хил. семейства, като 10% е доказано, че са отровени. За над половината обаче агростатистиката посочва "други причини", сред които според пчеларите има голям дял и обработката с отрови.
Реално смъртността е по-висока, защото има и много стопани, които не регистрират кошерите си. Регистрацията струва 25 лв. до 100 кошера и дава възможност пчелите да се преглеждат редовно от ветеринар, а освен това да се получават и обезщетения при измирането им.
Колко е скъпо едно решение
На места като Добрич до 80% от кошерите са били унищожени през последните години. Според доц. д-р Стоян Първулов от софийската браншова организация на пчеларите, в България също може да се говори за синдром на празния кошер. Той посочи, че вместо опасните неоникотиноиди има други препарати, които също са толкова ефективни, но цената им е по-висока, а земеделските стопани предпочитат да купуват най-евтините без значение колко са вредни.
Проф. Николай Симеонов от софийската организация на пчеларите пък коментира, че растениевъдството се нуждае от препарати и те няма как да бъдат напълно забранени, но трябва да се намери баланс между пчеларите и останалите земеделски стопани. На пчелите се дължи продукцията на около 76% от земеделските култури и 30% от храната идва благодарение на тяхното опрашване. Досега не е измислен начин работата им да се замени.
Натравянето обаче е само една част от всички проблеми за стопаните. Заради все по-екстремните промени през различните сезони, смъртността сред пчелните семейства расте, а добивите на мед се колебаят в доста широки граници, обясни Михаил Михайлов, председтел на Съюза на българските пчелари. Кошерите в България вече са под 530 хил. с тенденция да намаляват, а по оценка на Съюза на пчеларите страната ни има потенциал за отглеждане на до 1.2 млн. семейства. През миналата година добитият в България мед е бил близо 10 хил. тона, по данни на съюза, толкова е било и количеството на износа (в него влизат и произведени през предходни години количества).
Михайлов коментира, че това е рекорд в износа, а основните потребители на български мед са държавите от ЕС и по-специално Германия. Изнесеното количество мед може да е по-голямо от добива за годината, тъй като част от продажбите са и от продукцията, останала от предишни години. Около 70-75% от българския мед се продава зад граница и той често е използван за смесване с такъв от други държави, които произвеждат голямо количество, но с по-слабо качество, казаха от пчеларския съюз.
Цена за качество
Български мед например се изкупува за смесване с китайски, от Южна Америка, а от няколко години и с гръцки. Михайлов посочи, че доста търговци от южната ни съседка купуват продукция от България, което е добре дошло за местните производители, защото плащат по-висока цена, отколкото българските. Гръцките прекупвачи обикновено купуват килограм мед за 5 лв., докато на едро цената му обичайно е 3.5-4 лв. за килограм. По данни на Съюза през последните пет години изкупната цена на едро не се е променяла, докато на дребно расте и в момента вече е от 8 лв. за многоцветен мед, до над 12 лв. за мановия, от който се добива по-малко количество. Михайлов прогнозира, че тази година цената на дребно едва ли ще се повиши с повече от 0.5 – 1 лв. на килограм.
Сериозен проблем за пчеларите е и липсата на контрол от страна на Българската агенция по храните на продуктите, които се предлагат в търговската мрежа. По закон етикетът на меда трябва да съдържа информация за регистрационния номер на пчелина и региона му. Често обаче може да се видят етикети, в които е указано само името на прекупвача, но няма никаква информация за произхода на продукта. Отделно от това, доста търговци използват пропуск в правилата, който им позволява да етикетират като "Мед" продукт, който е смесен или изцяло заменен от глюкоза или захарни производни. В надписа липсва наименованието "Пчелен", но въпреки това потребителите често се заблуждават, тъй като не четат точното съдържание на етикета. По думите на Михайлов такива практики обичайно има в големи търговски вериги и по пазарите, на които също контролът е много слаб. Пчеларите отново настояха секторът да мине към отделна дирекция към земеделското министерство, а не да бъде част от животновъдството, както е сега.
