Програмата за развитие на селските райони предостави досега три възможности за подкрепа на сектора
Най-малко 50 хиляди малки и средноголеми кравеферми ще бъдат отрязани от пазара през следващата година, защото са под прага на допустимите европейски стандарти за качество. За това сигнализираха представители на животновъдните асоциации броени месеци преди изтичането на дерогацията, предоставена от Европейската комисия (ЕК), пише investor.bg.
През 2009 г. Еврокомисията разреши извънредно удължаване на буферния срок, в който българските животновъдни ферми могат да продават на вътрешния пазар неотговарящо на стандартите краве мляко. Дадената отсрочка изтича в края на 2011 г., като през този период се очакваше фермерите да подобрят условията за производство и съхранение на млякото, така че да запазят бизнеса си.
Кабинетът определи тази отсрочка като успех и обеща през следващите две години да подкрепи бизнеса, така че малките животновъдни стопанства да инвестират в модерно оборудване, за да са конкурентни на пазара. Месеци преди края на 2011 г. дребният и среден бизнес е в положението преди две години, прогрес се наблюдава единствено при големите стопанства.
„За съжаление, административните мерки за малките произовдители бяха прокарани едва от есента на миналата година. И това закъснение може да коства много на сектора, защото има опасност след 2012 г. половината от произвежданото в страната краве мляко да не се изкупува от мандрите“, коментира пред Investor.bg Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопроизводителите.
Според евростандартите допустимият праг за съдържание на соматични клетки в кравето мляко е под 100 хиляди клетки на един милиграм суровина (приетите мерни единици за течност са в милиграмове).Тези качествени показатели се постигат само ако прясно издоеното мляко се охлади веднага до температура, която не позволява бързото развитие на микроорганизми.
Преобладаващата част от дребните животновъди не разполагат с подобно оборудване поради ниските доходи от продажбата на мляко и невъзможността да обезпечат евентуалните си инвестиционни заеми.
От браншовите организации предлагаха нормативно да се приложи румънският опит, където държавата е подпомагала създаването и оборудването на пунктове за изкупуване на млякото. Тези идеи обаче бързо увиснаха във въздуха, защото в преговорния процес с Еврокомисията България не беше предвидила подкрепа за животновъдството, затова и всяка подобна подкрепа би се определила като „недопустима държавна помощ“.
Животновъдите очакваха държавата поне да гарантира инвестиционните им кредити, така че да да осигурят необходимите условия за отглеждане на животните и за съхранение на суровината. Реално гаранционните схеми на фонд „Земеделие“ заработиха от края на миналата година, което е твърде закъсняло за финансиране на проектите им.
Поскъпването на фуражите през последните две години допълнително натовари себестойността на малките ферми, в резултат на което стотици стопанства фалираха или се преориентираха към растениевъдство.
Единствено фермите от първа категория успяха да инвестират, благодарение на добрата си кредитна история и възможността да бъдат финансирани от банките. В резултат на това за три години те увеличиха производството си и днес осигуряват 45% от годишната квота на страната. Тя обаче се оказва недостатъчна за нуждите на млекопреработвателните предприятия, които започнаха масово да внасят концентрат от Унгария, Полша, дори Румъния, за да покрият капацитета си и да произвеждат необходимите количества сирене и кашкавал за износ.
Общо допустимите количества краве мляко, които фермите могат да предлагат за преработка от мандрите и за директна продажба на пазара, достигат 1 млн. т. „Половината от това мляко се произвежда от стопанствата от втора и трета категория и ако до края на годината те не успеят да се модернизират, отпадат от пазара“, припомня Диляна Славова.
Според актуалната статистика на земеделското министерство общият брой на регистрираните земеделски стопанства в трите категории е 92 480. От тях 2630 са в първа категория и произвеждат отговарящо на евростандартните суровина.
Втората категория стопанства са 813, като за последните две години са се стопили с почти 200. През 2008 т. техният брой е достигал хиляда, а през април 2011 г. са намалели с близо 200.
В тези ферми се отглеждат 13 хиляди млечни крави, които осигуряват едва 4% от квотното мляко. Тези ферми не покриват стандартите за качествено мляко, но техният потенциал за развитие беше пропилян, защото въпреки сравнително добрия сграден фонд, с който разполагаха, те не успяха да получат кредитиране за модернизацията си.
Най-критично е състоянието на фермите от трета категория, които нямат подходящ сграден фонд и млякото им не отговаря на критериите за качество. Тук попадат малко над 86 хил. ферми, които ще изпаднат в колапс, защото от следващата година не биха могли да предлагат млякото си дори за директна продажба.
Пропаднаха надеждите на стопаните да запазят стопанствата си, поради възможността да продават млякото от фермите си. Нормативната уредба постави непосилни бариери към тях за брой на отглеждани животни и система на контрол, в резултат на което за половин година желание да се регистрират по наредбата за директни продажби изявиха малцина.
Огромен проблем се очертава и поради липсата на модерни торища, които стават задължителни за фермите след 2012 г. Тези изисквания са разписани с т.нар. „нитратна директива“, с която се въвежда изискването животновъдните обекти да съхраняват органичните отпадъци в циментови хранилища, за да не попадат вредни нитрати в почвите и водите.
Без подобни торища не само малките, но и големи ферми ще бъдат принудени да спрат работа, което е допълнителна заплаха за животновъдството, предупреждават експерти.
„Социалният ефект за бранша ще бъде катастрофален, затова заедно с останалите браншови организации обмисляме предложения към администрацията, които ще оповестим в най-скоро време“, обясни Диляна Славова.
Програмата за развитие на селските райони предостави досега три възможности за подкрепа на сектора. По мярка 121 „Модернизация на земеделските стопанства“, Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ) и средствата по нитратната директива, България трябваше да усвои 143 млн. евро до края на 2013 г. От тях 70 млн. евро са по нитратната директнива и се използват само за изграждане на модерни торища.
По мярка 121 в сектор „Мляко“ можеха да кандидатстват само ферми от втора и трета категория, но обективни причини забавиха приема на проекти и първите прозорци бяха отворени през есента на миналата година. Втори прием имаше в началото на тази година.
За краткия период успяха да кандидатстват около 300 души, от които 138 проекти са приети само тази пролет. Стойността на исканата субсидия по тях е едва 44 млн. лв., като неусвоени ще останат около 30 млн. евро, сочи справката от фонд „Земеделие“.
Парите трудно могат да се усвоят от малките ферми, затова българската страна ще поиска разрешение от Европейската комисия първокатегорийните обекти да бъдат субсидирани по тази мярка, обясни зам. изпълнителният директор на фонда Свилен Колев. И допълни, че предложението ще се предостави за обсъждане пред комитета по наблюдение, който ще се проведе до месец.
От министерството на земеделието обмислят няколко варианта за преодоляване на кризата в сектора, които се обсъждат с помощта на браншовите организации, обясниха експерти. Върви активна агитация сред животновъдите за кандидатстване за субсидии по ПРСР, в частта „нитратна директива“. По данни на фонд „Земеделие“ до момента са депозирани едва 500 проекта.
Ресурсът по тази мярка е 140 млн. лв., като досега са договорирани проекти за близо 90 млн. лв. При последния прием през пролетта на тази година са депозирани още 131 заявления със стойност на субсидията от 21,5 млн. лв., съобщиха от фонд „Земеделие“. Приключилите проекти обаче са едва 40, като стойността на отпусната субсидия е в размер на 11,5 млн. лв.
Възможните алтернативи са свързани с пренасочване на животновъдите към отглеждане на овце, кози, биволи или други животни, за които не се изисква квота на произвежданото мляко. На места хората започната да отглеждат месодайни породи, но и там достъпът до финансиране си остава пречка за семейните ферми. Най-вероятно е преобладаващата част от стопаните да се преориентират към растениевъдството, затова и мнозина от тях предричат крах за животновъдството в страната. на България за уеднаквяване на вътрешните стандарти с европейските.
