Съединението прави силата
Зърнопроизводителите не дойдоха на жълтите плочки. Отложиха протестите си. Разбира се, техните намерения, както винаги, не бяха подкрепени от животновъдите.
Под надписа „Съединението прави силата” днес животновъдите докараха прасета и машини пред Парламента в подкрепа на правителството в оставка. Зърнопроизводителите не бяха до тях. Заявиха: Там, където започва политиката, свършва браншовизма. И правилно – в един бранш има и червени, и сини. И все пак има нещо притеснително.
Не е тайна, че животновъди и зърнопроизводители се припознават едва ли не като врагове. Те бяха употребени на принципа „разделяй и владей”. Години наред управляващите градяха образа на непослушните зърнопроизводители: алчни зърнени босове, зейнали да налапат парите и на животновъди, и на зеленчукопроизводители. А нещата бяха прости – зърнопроизводителите си искаха европейските пари и обещаните национални доплащания. А животновъдите наистина бяха пренебрегвани. Напоследък обаче в бранша се наляха доста пари. Може би за сметка на неполучените национални доплащания. Защо обаче горките животновъди бяха организирани в показни благодарности към министъра, някои дори оформени като стихоплетства? Като че ли той от собствения си джоб ги беше извадил тези средства. А сега и чисто политическата подкрепа.
Наближава време тютюнопроизводителите да получат обещаните субсидии от 73 млн. лв. Ако не изказано на глас, то под сурдинка другите ще им завидят: значи за тях има толкова много, пък за нас – по-малко.
Така изглежда другият прочит на самостоятелната изява – благодарност на животновъдите в днешния ден. Под надписа „Съединението прави силата”. Където кой знае защо земеделци и животновъди отказват да видят общите си интереси. И да си припомнят нашенската поговорка, че тя, мечката, като заиграе в съседа, ще прескочи и в нашия двор.
Коментар на Валентина Спасова
