Нямаме сили да се борим – ентусиазмът и оптимизмът угасват, споделиха от Националното сдружение на българските лозари
„Лошото свърши, страшното идва“, така накратко обобщи ситуацията в лозарството Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари по време на пресконференция на тема: "Продължаващото кризисно състояние на лозарството и липсата на адекватна реакция от страна на Министерство на земеделието".
Инициаторите на събитието заявиха за пореден път, че липсва предвидимост и стратегия за развитието на бранша, обхващаща поне 25 години.
„Имаме над 100 процента диспропорция между приходи и разходи. Изготвената технологична карта за сектор Лозарство показва, че разходите са около 1500 лв. с амортизациите, а приходите миналата година бяха 700 лв. дка. Подпомагането за нас ще е 40 лв. на декар, отново сме най-ощетени от всички сектори“, подчерта Атанас Василев.
Той заяви още, че МЗм не отговаря на поставените въпроси от Сдружението и са дадени „обещания, които не вършат работа.“
Лозарят Даниел Ангелов добави:
„МЗм ни заблуждава и тупа топката, а ние продължаваме да трупаме кредити и загуби. Г-н Гечев ни даде обещания, които не изпълни. Красимир Коев - също. Те ни вдъхнаха надежда, но ние все повече затъваме. Всички браншове са недоволни от стратегическия план.“
„Беше ни обещано да кандидатстваме за закупуване на техника, не виждаме нищо такова в стратегическия план“, добави Василев, а Калин Иванов допълни: „За техника могат да кандидатстват само групи и организации на производители. Без техника и без подпомагане няма как да оцелеем.“ По думите му лозарите смятат екосхемите за неприложими и коментира: „Да направиш разходи от 300-400 лева и накрая да получиш субсидиране 20 лева. Къде е смисълът?“
Друг ключов проблем е обещанието, че през март 2023 г. ще има действащ публичен електронен лозарски регистър, за да се види действително колко лозари са останали. В тази връзка Атанас Василев каза: “Много колеги загубиха тази битка и си изоставиха лозята. Продадоха си техниката и в момента търсят финансиране да си изкореняват лозята. България е море от изоставени лозя. Ние се водим 630 хиляди дка, а в действителност не сме останали под 200 хиляди. В крайна сметка искаме и настояваме този лозарски регистър най-накрая да влезе в сила и да е изработен така че да е разбираем за малко дете. Въз основа на него трябва да се разработи национална стратегия.“
