Стриктно трябва да се прилагат мерките за противопожарна безопасност
Жътвата вече започна и освен зърното в складовете и по площадките ще се трупат и хиляди тонове слама по блоковете, която няма да има реализация по различни причини, но според експертите поне половината ще остане излишна и за да се освободят площите стопаните ще преминат към най-елементарния начин да се отърват от нея - ще я предадат на огъня. В това няма нищо необичайно, защото се случва всяка година. Лошото е, че при някои палежи се случва да не може да се ограничи стихията, която преминава и се развихря в гори, неожънати зърнени култури, или други насаждения.
И така - вече е ясно, че ще се пали сламата и стърнищата, но трябва да се спазват противопожарните правила, добре известни на тези, които отглеждат есенни култури и ги прибират. Знае се, че старите комбайни не разполагат с устройства, които да раздробяват сламата и да я разпръскват равномерно върху ожънатата площ. Спасението е в огъня, който обаче трябва да се контролира. А как става това според органите на пожарната безопасност.За да се предприеме опожаряването на дадена площ тя трябва да бъде отделена от останалата с дълбоко разорана ивица с ширина не по-малко от 6-8 метра. Паленето на откосите трябва да се извършва срещу вятъра, а ако той е силен - мероприятието да се отложи. На мястото на опожаряването трябва да има достатъчно хора, които да разполагат с подръчни средства за гасене на огън, както и цистерна с вода. Във всяко населено място има изградени гасачески групи, които трябва да бъдат предупредени за паленето на сламата. Кметът на населеното място също трябва да бъде уведомен за намеренията на стопаните и информиран за взетите противопожарни мерки. В противен случай се рискува да се плащат глоби и актове.
И защото сме във времето на комуникациите нека посочим опита на един арендатор от село край Монтана, който от години пали без да е допуснал пожар и в един слог. Името му по понятни съображения ще скрием.- След като свърша всичко необходимо, за да изгоря сламата без да има изненади и огънят да стане неуправляем, се обаждам по мобилния телефон на дежурния в пожарната в Монтана и му обяснявам, че ще паля сламата в еди коя си местност. Това го правя, за да не види някой друг пламъците и дима и да извика пожарната, която да идва напразно, а аз да и платя тревогата. Последното, което уговарям с дежурния огнеборец е, че ако възникне рискова ситуация, аз самият ще потърся пожарникарите за помощ. Този начин на работа никога не ми е изневерил досега. Но най-важна си остава подготовката и постоянното следене на ситуацията. Това е - на практика прости неща, но работят сигурно./mont-press.com
