Защо животновъдството оцелява чрез спасителни акции?
Животновъдството отново бере душа. Не че в последните години е било на по-добър хал. Особено овцевъдството – след пазарните промени, просто се срина и няма излизане от бездната. А сега – суша, по-високи цени на фуражите, горивата, тока и т.н. Затова земеделското министерство отново отвори врати, за да се чуел гласът на фермерите. Групата беше приета лично от министър Бозуков и неговия заместник Крум Неделков. Казвам групата животновъди, тъй като асоциациите в бранша са неизброими. Как точно, на какъв принцип са се обединили представящите цялото млечно говедовъдство, не става ясно.
Разбира се, че се е започнало от сушата – тя е факт! Люцерната изгоряла, а първият откос стигнал едва за двайсетина дена за яслите на животните. Сещам се да попитам – защо тогава животновъдите не подкрепят Проекта за възстановяване на хидромелиорациите в Плана за възстановяване и устойчиво развитие? Фермерите се оплакват от липса на разбиране – знае ли някой, че субсидиите въобще не покривали разходите им за изхранване на животните? Но тези субсидии никой не е казал, че са единствено за изхранване. Впрочем, вероятно до там сме го докарали – финансови помощи, мине не мине, така, на парче. За скърпване на живуркането. Липсва работна ръка – не е лесно два пъти на ден да доиш овцете. Но машинното доене някак остава на втори план. Трудно, а може би невъзможно е да се задели тази инвестиция. Защо тази технологична промяна не стане фокус в начина на подпомагане? Анализите в Говедовъд.ею чете ли ги някой? Че съвременният овцевъд трябва да си отговори на два основни въпроса – добре овце гледам – но за мляко, месо или двете? Подходящи ли са неговите породи за съответния избор? Ако овцете ми са млечна порода – подходяща ли е тя за машинно доене? А калема играе ли – как ще ги изхранвам – пасищно предимно ли, колко бройки да е стадото, за да ми излезе сметката?
Румънците отглеждали средно по 1500 животни, предимно на пасища. И ни бият отвсякъде, въпреки че и там пазарната икономика си е казала отрицателната, тежката дума. Колкото до другите оплаквания: никой не търсел животинските кожи – ами сигурно фабриките за обработката им отдавна са хлопнали кепенци. Както впрочем и килимарската промишленост, изкупуваща вълната някога, много отдавна.
Много пъти министри – при срещи с животновъди, са били достатъчно откровени – регулации на изкупните цени на млякото са недопустими в една пазарна среда. Разбира се, има сривове, които налагат някаква помощ чрез точно определени механизми. Сега в Европа цената на млякото била доста висока, а у нас – мандрите се ослушват. Няма да е за дълго. Млякото пресушава животните, спада млечността, съответно няма накъде – цените ще избият нагоре. Вече имало опити за сделки, както се твърди в Говедовъд, за доста по-високи изкупни цени за литър – 60-62 стотинки. Мизата е вдигната до 75 ст. Така както е в Европа. Ще има ли все пак финансиране на животновъдите? След разговора им в земеделското министерство, били обнадеждени. Защото срещнали разбиране. Обещание обаче няма.
Коментар на Валентина Спасова
