СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
1.Състояние на почватa
След месеците на изобилно овлажнение през сезона на есенно-зимното влагонатрупване през февруари, състоянието на почвата се определяше от поднормените валежи, които бяха неравномерно разпределени на територията на страната. Сумата на измерените валежи през месеца бе от 1 до 35-38% от нормата като минималните стойности се отнасят за югоизточните и югозападни райони на страната, а максималните за централната и източна част на Дунавската равнина.
През първото десетдневие на месеца настъпи чувствително повишение на температурите, което предизвика топене на снежната покривка предимно в Северните и Североизточни райони и по високите полета. Валежите от дъжд в края първото и началото на второто десетдневие на февруари бяха под 10 л/м2 за полските райони на страната и не предизвикаха съществена промяна в нивото на почвените влагозапаси. Слабите превалявания от сняг предимно в Североизточна България доведоха до образуване на незначителна снежна покривка на някои полета там. Въпреки поднормените валежи през първата половина на февруари, съдържанието на влага в горните и по-дълбоки почвени слоеве остана добро за сезона, вследствие на обилното влагонатрупване от предходния месец. Почвените влагозапаси при пшеницата в 50 и 100 см. почвени слоеве в по-голямата част от полските райони на страната на 17.II. бяха близки до ППВ (над 94% от ППВ). Най-ниски, между 78 и 88 % от ППВ, бяха влагозапасите около агростанциите: Казанлък, Ръжево конаре, Долен чифлик и Разград. (вж. пр. карта).
 |
Ниските отрицателни температури, до минус 15-20°С наблюдавани през края на първото и цялото второ десетдневие на месеца причиниха замръзване на повърхностния почвен слой на полетата без снежна покривка. Последвалото чувствително затопляне през третото десетдневие доведе до бързо топене на останалата оскъдна снежна покривка. Сухото време и отсъствието на валежи през целия месец позволиха провеждането на важните сезонни почвообработки до края на февруари.
2.Състояние на земеделските култури
През първата седмица на февруари в резултат на наднормените температури есенните посеви в полските райони на страната преминаха от дълбок в относителен покой. В Източна и Южна България стойностите на максималните температури достигаха до 14-16°С (Добрич, Варна, Карнобат, Бургас, Сандански, Благоевград, Кърджали, Хасково, Елхово и др.), а средноденонощните - надхвърлиха 5°С, което доведе до възобновяване на вегетацията при пшеницата и ечемика.
В края на първото десетдневие настъпилото понижение на температурите преустанови краткотрайната вегетация при зимните житни култури. Студеното за сезона време през по-голямата част от второто десетдневие на февруари поддържаше покоя при зимуващите земеделски култури. На 17 и 18 февруари при отсъствие на снежна покривка бяха регистрирани минимални температури до минус 14-15°С (В.Търново, Ботевград, Драгоман, Чирпан, Елхово, Ямбол и др), а на места в Предбалкана (Габраово, Севлиево, Елена) – до минус 18-21°С, които поставиха на изпитание студоустойчивостта на зимните житни култури и някои десертни сортове лозя.
В началото на третото десетдневие на февруари в агростанциите на НИМХ-БАН бе проведен втория преглед за оценка състоянието на земеделски култури в периода на тяхното презимуване. При прегледа бяха установени повреди от измръзване при овощните култури и лозите предимно в Северозападна България, причинени главно от ниските януарски температури. Размерът на щетите е както следва: Ново село - лоза 25%, кайсия 40%; Борима - слива 30%, череша 10%, ябълка 20%; Новачене – лоза (Болгар 17%, Гъмза 14%); Ловеч - слива 12%, череша 10%, праскова 15%, ябълка 15, круша 10% ; Угърчин - лоза 22%, слива 14%, ябълка 14%, лоза 22%; Вардим - череша 10%, кайсия 10%, орех 10%; Елена - орех 30%. Повреди от измръзване при зимните житни култури бяха констатирани във фенологичния пункт в Медоковец за пшеницата 30% и при ечемика 40%.
В края на зимата общото състояние на есенните посеви в агрометеорологичната мрежа към НИМХ-БАН се оценява като добро и много добро. По-голямата част от посевите са във фаза братене, с коефициент на братимост над 2.
През третото десетдневие на февруари настъпилото съществено повишение на температурите доведе до рязка промяна в агрометеорологичните условия. До края на февруари задържалото се топло за сезона време с максимални температури на места до 22-25°С възобнови вегетацията при пшеницата, ечемика, люцерната, граха (от предзимните сеитби), ягодите и др в полскитр райони на страната. В резултат на високите температури бе активизирано и начално развитие, набъбване на пъпките при овошките, а и при някои от раноцъфтящите костилкови видове до края на месеца на места в южните райони бе наблюдавано и начало на разпукване на плодните пъпки.
3.Ход на полските работи
Сухото за сезона време през февруари позволяваше провеждането на почвообработки, предсеитбена подготовка на площите предвидени за сеитбата на ранните пролетни култури, подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, резитби в лозовите и овощни масиви, зимно пръскане при овошките. През третото десетдневие на февруари на места бе извършена сеитба на пролетен ечемик, овес, градинския грах и др.
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЯНУАРИ 2008
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ДЕКЕМВРИ 2007
НИМХ-БАН
