СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
1.Състояние на почвата
През първото десетдневие на ноември нивото на есенните влагозапаси в 50см. почвен слой в по-голямата част от полските райони на страната беше ниско в резултат на поднормените валежи през третото десетдневие на октомври и началото на ноември. Изключения имаше в отделни райони на Североизточна България и по Черноморието, където през първата седмица на месеца количеството на падналите валежи от дъжд, а на отделни места и от сняг надхвърли 20л/м2 (Обр. Чифлик, Разград, Варна, Шабла, Добрич, Бургас). В тези райони настъпилото увеличение на влагата в горните почвени слоеве бе от важно значение, особено за посевите със слабо развита коренова система, намиращи се в начален етап от вегетацията си.
До средата на първото десетдневие на ноември образувалата се на отделни места в страната (Ловеч, В.Търново, Свищов, Русе, Разград, Добрич, Елхово) краткотрайна снежна покривка временно ограничаваше възможностите за механизирано провеждане на почвообработки и сезонни полски работи.
В края на първото десетдневие на ноември в Подбалканските полета (Казанлък) и на места в Южна България (Р.Конаре) общия воден запас при пшеницата в 20 и 50см слой бе необичайно нисък за сезона, под 45% от ППВ. Формиралия се дефицит на почвена влага на места в Южна България бе ограничаващ фактор за вегетацията на зимните житни култури.
През второто десетдневие на ноември количеството на валежите в по-голямата част от страната бе между 1-10л/м2, което не доведе до съществено увеличение на влагата в 50см почвен слой.
Положителна промяна в нивото на почвените влагозапаси настъпи след падналите валежи през третото десетдневие на ноември, значителни на места в Западна и Южна България (Н.село 29л/м2, Кюстендил 26л/м2, Драгоман 28л/м2, Благоевград 57л/м2, Сандански 40л/м2, Пловдив 24л/м2, Хасково 27л/м2, Кърджали 70л/м2, Сливен 27л/м2). В повечето от посочените райони съдържанието от продуктивна влага в 50 см. почвен слой рязко се увеличи и към 27.XI при определяне на влагата при пшеницата общия воден запас бе между 84-99% от ППВ. Най-ниски, между 50-66% от ППВ, бяха влагозапасите измерени в Централните крайдунавски райони (Новачене), Подбалканските полета (Казанлък), на отделни места в Тракийската низина (Чирпан) и Централните източни райони (Д.Чифлик), където количеството на валежите през третото десетдневие на ноември остана незначително и на много места под 5л/м2 (Свищов 2л/м2, Русе 2л/м2, Казанлък 5л/м2, Елхово 2л/м2, Карнобат 2л/м2). В останалата част от страната влагозапасите бяха с междинни стойности (вж. пр. карта), между 67-83% от ППВ.
 |
2. Състояние на земеделските култури
Настъпилото рязко влошаване на топлинните ус ловия в началото на ноември задържа развитието на засетите зимни житни култури. Към средата на първото десетдневие стойностите на минималните температури в цялата страна бяха отрицателни (Кюстендил -9°С, Драгоман, Казанлък и Кърджали -8°С), а средноденонощните - с малки изключения под биологичния минимум, необходим за развитието на пшеницата и ечемика. Поднормените температури през първата половина от първото десетдневие на ноември доведоха до затихване на вегетацията при есенните посеви и в полските райони на страната. През втората половина на десетдневието с постепенно подобрение на топлинните условия настъпи активизиране на вегетационните процеси при зимните житни култури.
Чувствителното затопляне на времето в средата на ноември, с максимални температури на места до 20-23°С (Видин, Враца, Ловеч, Монтана, В.Търново, Пловдив, Чирпан, Хасково и др.), а средноденонощни - значително над нормата за сезона, бе предпоставка за напредък в развитието на есенните посеви в полските райони на страната. В края на второто десетдневие на ноември засетите в началото на месеца есенници достигнаха необходимата ефективна температурна сума и встъпиха във фаза поникване. При значителна част от посевите, засети през първата половина на октомври, бе наблюдавана фаза братене, а при засетите през втората половина на октомври зимни житни култури – масово фаза трети лист.
През третото десетдневие на ноември в резултат на наднормените (с 3-4°С) температури и увеличеното съдържание на влага в горните почвени слоеве бе увеличен делът на посевите встъпили във фаза братене.
 |
При направения есенен преглед на посевите с пшеница и ечемик в агростанциите към НИМХ в края на ноември бе установено, че само малка част от есенниците, засетите през втората половина на ноември, са във фаза поникване и начален етап на листообразуване (виж. пр. карта). В Южна България преобладават посевите във фаза трети лист, а Дунавската равнина и в Североизточна България – е значителен делът на посевите във фаза братене. Масово братилите посеви, засети в агротехнически срок са с коефициент на братимост между 1.2-1.5.
При направената оценка за състоянието на зимните житни култури в края на есента им вегетация определящи критерии бяха фенологичното състояние на растенията и гъстотата на посевите (брой растения на м2). В по-голямата част от полските райони на страната посевите с пшеница във фаза трети лист бяха с гъстота между 350-450 растения на м2 и средна височина между 12-15см. Оценката за състоянието на тези посеви е добра и много добра. В районите с изразен дефицит на почвена влага част от встъпили във фаза трети лист есенници са с незадоволителна гъстота - под 300 растения на квадратен метър и височина под 10см. Оценката за състоянието на тези посеви е средна. При мека зима и ранна пролет посевите с незадоволителна гъстота могат да подобрят своето състояние и да развият нормален брой класоносни стъбла, но при студена зима, хладна и суха пролет тези посеви са застрашени от зимни повреди и невъзможност да увеличат своята гъстота напролет.
3.Ход на полските работи
През първата половина на месеца на отделни места в страната приключи есенната сеитба. През относително сухите периоди на ноември се извършваше дълбока оран на освободените от пролетните култури участъци, внасяне на минерални торове в почвата, есенните растителнозащитни мероприятия в овощните градини срещу зимуващите неприятели и патогени
АРХИВ: АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ОКТОМВРИ 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - СЕПТЕМВРИ 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - АВГУСТ 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЮЛИ 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЮНИ
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - МАЙ
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН- Април
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН-Март
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН-Февруари
Агрометеорологичен бюлетин януари 2006
АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН – ДЕКЕМВРИ 2005
НИМХ-БАН
