АГРОМЕТЕОРОЛОГИЧЕН БЮЛЕТИН - ЮНИ 2007

СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

През първото десетдневие на юни почвените влагозапаси в 50см слой при пролетните култури в по-голямата част от полските райони на страната бяха в оптимални граници, над 75-80 % от ППВ, за развитието на царевицата, слънчогледа, тютюна, картофите и др - резултат на падналите значителни валежи в края на май и през първата седмица на месеца.  На места в Тракийската низина, където в началото на юни сумата от валежите бе над 100 l/m2 (Пловдив 128 l/m2, Пазарджик 125 l/m2), настъпи преовлажняване на горните почвени слоеве, което бе причина за отлагане жътвата на встъпилите във восъчна зрелост посеви с пшеница и ечемик. На фона на интензивните валежи бяха наблюдавани изключения в отделни райони на Дунавската равнина и на места в Източна България където падналите валежи бяха незначителни, под 7 l/m2 (Плевен 6,3 l/m2 , Русе 2,0 l/m2, Разград 5,4 l/m2, Силистра 0,7 l/m2, Добрич 0,0 l/m2,  Варна 0,5 l/m2, Сливен 4,2 l/m2, Елхово 6,0 l/m2). В края на първото десетдневие на юни при определяне на почвените влагозапаси при пролетните култури най-ниски, под 50% от ППВ, бяха влагозапасите в 50см.слой в Североизточна България, а най-високи - над 90% от ППВ в Горнотракойската низина, във високите полета на Югозападна България, Софийското поле и Предбалкана. Увеличените влагозапаси в началото на юни, закъснели за узряващите есенници, повлияха благоприятно на част от посевите с пшеница във високите полета, при които протичаше фаза млечна зрелост.

През второто десетдневие на юни топлото за сезона време, поднормените валежи в голяма част от полските райони на страната и нарасналото водопотребление на пролетните култури доведоха до чувствително намаление на почвените влагозапаси в 50 и 100 см. слой. Изключение имаше на места в Югозападна България (София 33,7 l/m2, Драгоман 33,3 l/m2, Благоевград 31,2 l/m2), където паднаха по-съществени валежи. Нивото на почвените влагозапаси при пролетните култури в тези райони не се отличаваше съществено от това, което бе измерено в края на първото десетдневие на месеца. В края на второто  десетдневие отново най-ниски бяха влагозапасите в крайните Североизточни райони -  Образцов Чифлик, Търговище и Силистра.

През по-голямата част от последното десетдневие на юни оскъдните валежи или отсъствието на такива, високата евапотранспирация, вследствие горещото и сухо време, бяха причина за рязкото ново понижение на влагозапасите в 50 см. и 100 см. почвен слой. Към 27.06 най-ниски, под 50 % от ППВ бяха почвените влагозапаси при пролетните култури на места в Североизточните райони - Силистра 43% от ППВ, Югозападна България - Сандански 49 % от ППВ и в Горнотракийската низина – Ръжево конаре 29 % от ППВ. Ниски, но между 50-60 % от ППВ бе нивото на почвените влагозапаси в Дунавската равнина, Добруджанския район и в Югоизточна България. Нива под 60 % от ППВ нарушават нормалния ход на физиологичните процеси при царевицата, слънчогледа и др. пролетни култури.

Най-добри, над 83% от ППВ бяха влагозапите в полета на Предбалкана. В останалата част на страната влагозапасите бяха с междинни стойности (вж.пр.карта).     

 2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

 През по-голямата част от първото десетдневие на юни развитието на земеделските култури протече с умерени темпове, при температури около, а на места в Югозападна България и под нормата за сезона. Падналите интензивните валежи в края на първата седмица на месеца, нанесоха на много места в полските райони на страната сериозни, а на места в Южна България - и непоправими щети по земеделските култури. Наводнени и унищожени бяха масиви със зеленчукови култури. Водната стихия нанесе механични повреди по овошките (изкоренени дървета, обрулени листа и плодове, счупени клони). В агростанция Пазарджик пороите причиниха щети, полягане при 20% на узрелите посеви с пшеница. Високата атмосферна влажност благоприятстваше развитието и разпространението на редица гъбни болести по земеделските култури; струпясване и късно кафяво гниене при овошките, мана по тютюна и зеленчуците. В края на първото десетдневие на юни при лозата приключи масовият цъфтеж на ресите, критичен период за развитието на мана и оидиум.

В края на първото и началото на второто десетдневие настъпи подобрение на топлинните условия. До средата на юни с изключение на отделни райони от Североизточна България, където дефицитът на почвена влага ограничаваше развитието на пролетните култури, в останалата част от страната  вегетацията на царевицата, слънчогледа и др. пролетници протичаше с ускорени темпове. Към края на второто десетдневие при царевицата се наблюдаваше листообразуване, при слънчогледа – продължи формирането на съцветие. При част от посевите в Южна България слънчогледът встъпи в начало на фаза "цъфтеж".

В средата на месеца при памука бе регистрирана фаза бутонизация. При зърнено-бобовите култури се осъществяваше бутонизация, цъфтеж и образуване на чушки.  През второто десетдневие на юни значително се увеличи делът на узрелите посеви с пшеница и в Югозападните райони на страната и в полетата с по-голяма надморска височина. Тази година пшеницата в Дунавската равнина и на места в Тракийската низина вж.пр.карта узря с около 15-20 дни по-рано от средните за страната срокове.