Евродепутатът от ЕНП и докладчик по регламента за стратегическите планове в ЕП - пред специалния пратеник на АГРО ТВ в Страсбург Мирела Спасова
- Какви са Вашите очаквания за националните стратегически планове?
Според мен това е най-вълнуващият момент. Гласувахме ОСП и сега до края на годината страните членки трябва да представят своите стратегически планове. Те ги пращат в Брюксел, откъдето може да има искане за промяна. Държавите трябва да разговарят и помежду си и да обменят опит. Необходими са конкретни мерки, които държавите трябва да предприемат. Ключовият момент при тези стратегически планове са т.нар. екосхеми, които те ще предложат на своите фермери. Например: непродуктивни площи или пък подкрепа за фермери, които не ползват толкова много пестициди и т.н. Новото в реформата е, че държавите членки могат да се включат със собствения си опит, докато при предишния вариант едно правило трябваше да се отнася за всички, а сега страните имат възможност за собствен подход. Това имам предвид, когато казвам, че моментът е вълнуващ. Затова е и толкова важно да предадат плановете си до края на годината, за да има време за дискусии. А фермерите имат нужда от правна сигурност, за да знаят какво трябва да правят следващата и по-следващата година.
- Европарламентът ще участва ли във взимането на решенията?
Разбира се. Строго погледнато процедурата предвижда това да се обсъжда само между Комисията и държавите членки. Но, първо, ние сме Парламентът и разполагаме с политическа власт. И второ – имаме обещанието на Комисията и държавите, че ще бъдем включени. Поне Европейската комисия ще се консултира с Аграрната комисия и ще ни обясни какво се случва и какво са подали страните членки. Така че, да, ние участваме.
Не забравяйте, че има и други неща през следващата година. Делегирани актове, имплементирани актове. Така че сме си взаимно необходими. Смятам, че намерихме едно много добро, мирно и приятелско решение, взето при сътрудничеството между Парламент, държави и Комисия. Фермерите ще получат за изпълнение конкретни мерки, които ние заедно трябва да защитим.
- Самите фермери, както и неправителствените организации имат ли някаква власт?
Естествено. Не знам как е в България, но в Германия фермерските организации имат голямо влияние пред земеделското министерство. То организира срещи с тях и с екологичните организации и водят нормален демократичен диалог. Не подценявайте силата на фермерите. Всеки разумен министър би се вслушал в тях, затова си мисля, че това не е голям проблем. В България Народното събрание би трябвало да контролира земеделското министерство и да пита министъра какво се случва, какво иска да изпрати в Брюксел. Ако бях член на вашия парламент, бих казал на министъра: "Преди да го пратиш в Брюксел, искам да го прочета". Може би вашите депутати ще го направят.
Представете бизнеса си в БАТА АГРО - най-голямото изложение за техника, продукти и услуги за земеделието! Регистрирайте се за участие само до 15 декември и вземете 40% отстъпка за изложбени площи!
- Споменахте за 33 индикатора. За какво става дума?
Имаме много индикатори. Резултати, социални, икономически въздействия. Тези 33 индикатора обозначават сфери, в които можеш да загубиш пари. Това са най-важните неща, които трябва да изпълниш, и ако не успееш, няма да получиш цялата сума от Брюксел. Ето няколко примера, които имам предвид: качеството на водата, намаляване на пестицидите, развитието на биоземеделието и т.н.
- Сега държавите членки ще имат повече свобода при контрола на парите. Така ли е?
Чакайте. Те имат по-голяма свобода относно мерките, това е сделката. Но когато става дума как парите да стигат до фермерите, там няма свободен стил. Основният въпрос е дали държавите членки изпълняват целите, които са представили пред Брюксел, или които Брюксел иска да бъдат постигнати. Но за да постигнат тези цели, те трябва да имат конкретни мерки. Така че, няма свобода при разпределението на средствата. Свободата е при разработването на мерките и сега тази свобода е по-голяма, отколкото в миналото. Старата схема беше „позеленяването“ и то се отнасяше за всички. А вие знаете, че селското стопанство навсякъде е различно. А сега вашата страна може да тръгне по един път, а Германия по друг, но имаме една и съща крайна цел. Това е като във футбола. Всички играят по едни и същи правила, но как ще организираш тренировките, си е твоя работа. Това е свободата, която сега получават държавите членки. Важното е да се знае също така, че Брюксел няма да контролира мерките, които прилагат фермерите, освен когато става дума за корупция. В миналото националната разплащателна агенция контролираше фермерите, след това по-висша инстанция контролира разплащателната агенция, а накрая Брюксел контролираше още веднъж. Тогава фермерите казваха: Какво става, всеки ме проверява. А сега Брюксел казва – ок, вие се организирайте, и ако ние нямаме съмнения за нередности, няма да има и проверка на фермерите от страна на Брюксел. Защото фермерът не носи вина, тъй като грешките се правят в разплащателната агенция, а не от стопанина. Брюксел ще проверява агенцията, но не и фермерите.
- Значи сега фермерите могат да бъдат по-спокойни?
Те все пак ще бъдат проверявани от разплащателния орган. И точно това беше моето голямо желание към държавите. Моля, организирайте система и мерки, които са по-лесни за фермерите, с по-малко бюрокрация. В Германия е много сложно. Има трудни за изпълнение мерки, но там и контролът е много труден. Затова призивът ми е – улеснете фермерите и не забравяйте крайната цел. Както обичам да казвам на германските разплащателни агенции – не е забранено да го направиш по лесния начин.
- Да, и в България е така, фермерите трябва да минат през 10 хиляди институции.
Това е задача на националните правителства. Да направят така, че при фермерите да не идват 10 различни проверяващи от различни контролни системи. И да карат фермерите да попълват различни формуляри. Всичко това трябва да се събере на едно място. А нали разполагаме със сателити. С тях виждаме колко голяма е фермата, какво се отглежда и т.н. Има и лесни начини. Всъщност изобщо не е нужно да се ходи във фермата, защото още преди това се знае да гледа пшеница или захарно цвекло.
- Германия готова ли е със стратегическия план?
Да, готови сме, но сега се смени правителството. Нека го кажа така – писмото е написано, но новото правителство трябва да го подпише и да го изпрати в Брюксел. И ще повторя – важно е стратегическите планове да бъдат изпратени до края на годината, за да има диалог, тъй като, по мое мнение, първият опит няма да е последният. Брюксел може да каже "ок", но може и да каже че има нещо неясно и се нуждае от доработване.
