1. Начало
  2. Интервюта
  3. ОСП от полза за всички нас
  4. Красимир Коев, изп. директор на ИАЛВ: По-високо ниво на субсидиране на лозарството и винопроизводството у нас в сравнение с останалите страни в ЕС

Красимир Коев, изп. директор на ИАЛВ: По-високо ниво на субсидиране на лозарството и винопроизводството у нас в сравнение с останалите страни в ЕС

Растежът на сектора се дължи на възможността за използване на европейски средства

 

- Г-н Коев, достатъчно добра ли е подкрепата с евросредства за Лозаро-винарския сектор у нас. По какви програми можеха и кандидатстват в момента лозари и винопроизводители?
 
За трети пореден период има Национална програма за подпомагане на Лозаро-винарския сектор, която се прилага в целия ЕС. Българската държавна администрация обаче направи невъзможното и осигури високо ниво на субсидии. Ще дам пример - в първите два периода подпомагането за изграждане на нови лозови насаждения в държавите членки беше до 75% за съответния бенефициент, в третия програмен период, който върви вече втора година, в 22 държави членки подпомагането е в размер на 50%. Ние успяхме да извоюваме 75%. Нещо повече - успяхме да нотифицираме държавна помощ в размер на 80% за промотиране в трети страни, успяхме да извоюваме пред ЕК възможността да повишим субсидията, която даваме за инвестиции в предприятията. В новия програмен период ние осъществихме прием и хората си получиха средствата.
 
 - Какви бяха бюджетите по години?
 
През първия програмен период средствата бяха 112 млн. евро, през втория - 124 млн. евро. Сега те са 133,8 млн. евро. Тези средства бяха свежа глътка въздух за лозари и винопроизводители да обновят лозовите насаждения, да са конкурентоспособни, засадиха се сортове, които се търсят по целия свят и са конкурентни. Винопроизводителите ползваха средствата, за да обновят винарските си предприятия или да построят нови. В последните години се създадоха изби семеен тип, с капацитет 100–250 т. Това е много добър тласък за малкия и среден бизнес. Общо взето, преобладават фамилни стопанства за обработка до 80-100 дка, а също и винарски предприятия, в които работят до около десетина души.
 
 - Може ли да кажем, че благодарение на евросредствата се обновиха лозовите масиви, сортовата структура се разнообрази, направиха се модерни изби? 

Само за 1 година - от 2018 до 2019 г., в страната ни винарските предприятия са с 20 повече. В момента са 282. Растежът се дължи на възможността за използване на европейските средства, а от друга страна е търсенето на точно този тип вино. Виждаме, че се засили интересът към продукти, произвеждани от малки шата, бутикови, с по-високо качество, малки, къси серии. Хората предпочитат, след като има евросредства, а и те са леснодостъпни, да се възползват както за изграждане на лозови насаждения, така и за обновяване на винарските предприятия.
 
 - Кои са най-желаните мерки от Лозаро-винарската програма?

Мярката, която се е радвала на изключително висок интерес и броя на кандидатите е бил 3 или 4 пъти повече, е насочена към лозарите. Тя се радва на този огромен интерес по няколко причини: на първо място - лесен достъп до европейските средства, абсолютно никаква документация, която да ги затруднява, изключително опростена, като се подава единствено едно заявление и необходимите документи, които всеки един трябва да притежава, също и скица на терена. Кандидатът получава достъп до европейските средства и изгражда своето лозово насаждение със 75% субсидия. Неговото самоучастие е само 25% от подадения проект. 
При винопроизводителите мярката е една единствена за инвестиции в предприятия, по която вече осъществихме прием. В по-ранен етап винопроизводителите участваха по ПРСР, по мерките за инвестиции в предприятията, но тогава те участваха на общо основание с всички други браншове, които изграждаха и обновиха своите предприятия. Това беше до декември 2018 г. Нещата после се промениха, защото ние извоювахме да имаме отделна мярка за инвестиции.
 
 - В новата програма има ли нови мерки и дейности?

Разбира се, че има, една от тях е за застраховане на реколтата. Гроздопроизводителите могат да се възползват от нея. Тук говорим само за застраховка на реколтата от грозде. Тя не включва застраховане против кражба на реколтата, колове, тел и т.н. Това важи само и единствено за унищожена продукция пряко или косвено от природни явления, пожари и т.н. Тук субсидията е 80% за гроздопроизводителя, като неговото участие в застрахователния процес е само 20% собствени средства. 
 
Другата мярка, която ще заработи през 2020 г., това е прибиране на реколтата на зелено, т.е. това е кризисна мярка. При нея стопаните могат на един по-ранен етап през май или юни месец, ако не са договорирали своята продукция, да получат компенсация. Тенденцията е, че ако има свръхпредлагане на пазара, съответно ще има ниски цени и за да не прави повече разходи, стопанинът може да се възползва от мярката прибиране реколтата на зелено. И както се казва на жаргон - да свали цялото грозде на земята и съответно той ще получи обезщетение за това, че не е получил продукцията си. Друга нова мярка е познатата стара за промотиране на вино в трети страни, с бюджет през целия програмен период за 4 години с общ размер 10 млн. евро. Много добра мярка с 80% субсидия за колективно участие и 50%, ако някой иска самостоятелно да се промотира на пазара извън ЕС. Производителите на вино трябва да се възползват от тази възможност, защото произвеждаме изключително качествена продукция и след като държавата е осигурила необходимите средства, трябва навсякъде по света българското вино да бъде показвано, а след това да завоюва нови пазари.
 
 - Какви успехи бяха постигнати след изпълнението на промоционални програми, стъпихме ли на сигурни пазари?

Проектите за промотиране бяха насочени към пазари, където българското вино е познато, но тези промоционални проекти помагат дотолкова, че на последващ етап от 3 до 5 години след приключване на мярката да могат да се видят резултатите, т.е. увеличение на българската продукция към тези дестинации.
 
- Има ли разширяване на обхвата на дейностите по мярката за инвестиции в предприятия в сегашната програма?
 
Да, включихме възможността да има строително-монтажни дейности, за обновление на пречиствателни станции.
 
 - По кои мерки имаше приеми по новата програма? 

Беше проведен прием по мерките за преструктуриране и конверсия на винените лозя, прием по промотирането и прием по инвестиции в предприятията. От 2020 година ще стартира мярката за застраховане на реколтата.
 
- Това ли е един от инструментите за управление на риска – застраховането?

Много са инструментите. Трябва да се повишава културата в застраховането, защото миналата гроздоберна кампания показа, че доста от масивите са претърпели щети от дъждовете и градушките. Другите инструменти за управление на риска е мярката „Прибиране на реколтата на зелено“, защото в крайна сметка гроздопроизводител, който отглежда лозовото си насаждение, грижи се за него, прави 10-15 пръскания, това са средства, които той изсипва и в крайна сметка или е ниска цената, или няма на кой да го продаде. С цел той да не продава на загуба, даваме възможност на човека да спре да инвестира в едни момент, за да не е на загуба и да получи обезщетение. 
Също така, при изкореняване на старо лозово насаждение и създаване на ново на база декларации за реколта през предходните 3 години, лозарят има възможност да получи следващите 2 години обезщетение за загубен доход. Това е определено със заповед на министъра на МЗХГ, като включва цена за килограм грозде. Давам пример при 0,60 лв. цена на гроздето, стопанинът изкоренява сега лозето си, а догодина засажда ново. За това, че няма да получава реколта през настоящата есен и на следващата година, ще получи подпомагане съобразно това, което до този момент е добивал през предходните 3 години.
 
 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.