Интервю в студиото на АГРО ТВ
Г-н Живков, поемате поста в „турбулентни времена“ за българското земеделие.
Да, приех поканата на председателя на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) Венцислав Върбанов и на предходния изпълнителен директор Ивайло Тодоров и със самото постъпване ми се наложи с висока скорост да започна работа по текущите и най-тревожни проблеми.
Кои са най-спешните проблеми, които търсят своите решения?
Всички задачи в земеделието са спешни. Решенията, от своя страна, не винаги са правилни и навременни. Оказа се, че това беше една тежка година, в която претърпяхме какви ли не катаклизми, процеси, протичащи както на полето, така и в администрацията на земеделието.
Спешни задачи за решаване са такива, които остават и за следващата година. Спомняте си преди седмици – появиха се скандални предложения за битието на земеделеца, няколко протеста под прозорците на министерството на земеделието. В спешен порядък са нужни адекватни решения и мерки за спасяване и стартиране на новата стопанска година с надежда.
От Асоциацията се обявихте в подкрепа на последните протести на животновъдите и овощарите.
Да. Подкрепихме този протест, аз познавам бранша. Една от моите лични задачи като нов изпълнителен директор на АЗПБ - да подадем ръка на всички български браншове. Без общи усилия, обща цел и обща визия нищо няма да се получи. Деленето на малки и големи, бедни и богати по сектори не води до успех.
Споменахте „скандални предложения“, предполагам за държавния поземлен фонд. Какъв е Вашият коментар?
След влизането на Закона за възстановяването на земеделските земи и собствеността, много от земята премина в различни ръце и държавния поземлен фонд остана едва 10% от цялата земя, което е крайно малко. Хората трябва да знаят, че държавната земя в другите страни в Европа и света е много голям процент от цялата земеделска земя.
В България – земята се притежава от няколко субекта, търговски и икономически. Това е една от причините, които ни накараха категорично да се противопоставим на едно такова решение, по което и да е време, без да се коментира бюджет. Земята трябва да остане за ползване за българските земеделци. Държавната земя е безценна.
Оказа се, че законова пречка няма, а въпросът е етичен.
Точно така. Намеренията чрез продажба или чрез тези нефинансови инструменти, наречени „поименни компенсационни бонове“ са разрешени със закон. Самото им създаване в зората на демокрацията е част от компенсацията на хората, които не са получили в реални граници собствената си земя. Но от морална и етична гледна точка ние нямаме право да продаваме тази земя под каквато и да е форма.
Като човек, чийто над 20-годишен стаж е преминал в земеделието и различните институции – каква е Вашата гледна точка относно затрудненията на стопаните в Новия програмен период?
Затрудненията на земеделците се създават основно от политиците, без да неглижирам дейността им. Виждате, че не само тук в България, но и в Европа времето е динамично, или по-точно, критично. Най-чувствителните сектори са най-уязвими. В същото време - идеята на Европейската комисия да замени зелените плащания с нови екосхеми, които доведоха до тотално объркване в плановете, в сеитбооборота, в намеренията и заявленията на стопаните. Проблемът с административната тежест също е важен.
В крайна сметка това е ново начало, оценката може би трябва да се даде на по-късен етап. Истината е, че към момента земеделците не се чувстват щастливи и спокойни, очаквайки парите си.
Усложнява ли се новата ОСП?
Аз като бивш ръководител на този орган, много ми се искаше от 2007 година насам вече да има позитивно развитие. Оказа се, че процесите са трудни и не вървим в посока, която да облекчи и да даде заслуженото на заетите в тази сфера.
Какви са амбициите на новото ръководство на АЗПБ за промяна?
Всъщност аз наследявам една добре организирана структура. Не мога да направя нищо ново, което да изненада хората. Мога само да надграждам. На първо място искам да се обърне внимание да се даде шанс на младите в земеделието, които са все по малко.
Каква е Вашата визия?
Да предлагаме решения и становища на законодателната и изпълнителната власт, които да върнат младите хора, да им даде желание да останат тук и да работят.
Дали намалената административна тежест или по-голямо финансиране е пътят към това?
Едното е функция на другото и според мен и този процес е свързан ръка-за-ръка. Така че - задача на който и да е политик е точно това – да даде шанс, даде капитал и възможност за труд на младите хора.
