1. Начало
  2. Интервюта
  3. Растениевъдство
  4. Радослав Христов: Парите от таваните няма да отидат при малките и средните стопанства

Радослав Христов: Парите от таваните няма да отидат при малките и средните стопанства

Мисля, че за мащабите на България при над 100 хил. дка трябва да има редуциране на плащанията

Г-н Христов, една от актуалните теми по отношение на новата ОСП са таваните на директните плащания, като идеята е чрез таваните да се отдели ресурс за малките и средните стопанства. Вашият коментар?

Да, темата е актуална. Първо искам да помоля колегите от другите сектори, които чак толкова не ги касаят таваните на плащане, да подкрепят нашето становище. Прокрадва се една идея сред по-малките и средните - ако големите получат по-малко, дали тези пари няма да дойдат при нас. Не, няма да дойдат при вас – ще отидат някъде другаде и през някоя схемичка пак ще бъдат източени.

На мен ми звучи много популистко да сложим един таван хикс лева, който се ощети голям процент от земеделските производители. Да, в случая ще бъде най-засегнат секторът зърнопроизводство, тъй като най-обхватните площи са със зърнени култури. Много популистко ми звучи това да се каже: Дайте да сложим тавани на големите, вижте ги какво правят – те получават много пари. То е елементарна математика – тоест, декарите по сумата дава общата сума. Ако обработваш един декар, ще вземеш 30 лв., ако обработваш 10 000 – ще вземеш 300 000 лв. Аз не виждам каква несправедливост има тук. Справедливостта е абсолютна. Не виждам таваните на кого ще помогнат. До какво ще доведат – първо, до недоволство, второ – веднага започваме да правим фирми и да разделяме стопанствата. И какво – ще тръгнем да заобикаляме закона, защото някой не е обмислил добре нещата. Или го правиш за всички, или за никой. С какво големите са по-различни – че са инвестирали повече, че са спали по-малко, че дават повече рента. Защо те да получават по-малко? Ако тръгнем в насока кому е нужно една фирма да обработва 1 млн. декара - да, на никой не е нужно. Вероятно може би трябва да има таван, но да направим един анализ – в България какви стопанства има.

Доколкото знам, ЕК отново каза държавите членки сами да си решат за таваните. Надявам се МЗХГ задължително да обсъди темата с браншовиците, които са пряко засегнати от таваните. А не с овцевъди, козевъди, млекопреработватели и т.н., които не са засегнати от тази тема.

Аз мисля, че тавани, ако има, трябва да бъде обмислено за кого и ако засягат някого, това трябва да са единици хора. Аз също не одобрявам да има стопанства от порядъка 500-700 хил. дка. Пак казвам, след като има добре развити стопанства в България, които допринасят за брутния вътрешен продукт на страната, защо трябва да ги ограничаваш, вместо да ги стимулираш. Мисля, че за мащабите на България над 100 хил. дка трябва да има редуциране на плащанията. Това е мое лично мнение. Извинявам се, ако засягам някого.

Нека сега да поговорим за Втори стълб на ОСП – ПРСР. До края на месец септември за прием е отворена подмярка 4.1 за модернизиране на земеделските стопанства. Познавате ли Ваши колеги, които ще кандидатстват? Атрактивна ли е според Вас?

Доколкото коментирам с колеги, а и разбирам от консултантите, че няма чак такива сериозни нагласи за кандидатстване по подмярка 4.1. Поне не в мащабите, в които се очакваше. Основната причина това сме я коментирали много пъти.

Първо, критериите, които са поставени за кандидатстване, и най-вече даването на предимство на т.нар. приоритетни сектори. Мисля, че е крайно време думата приоритетен, уязвим или не знам на какъв сектор да отпадне, когато става въпрос за ранкиране на проекти и критерии за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони. Това създава впечатление в другите сектори, че те са незначителни и нежелани. Когато се кандидатства по ПРСР по проектен принцип, моята логика сочи дори обратното. Трябва да бъдат одобрявани тези, които са в най-добро състояние по отношение на инвестиции, защото това би дало сигурност при кандидатстването и изпълнението на проектите.

Бяхме свидетели неведнъж как много проекти, които бяха подадени от земеделски производители, без значение от кой сектор, впоследствие бяха оттеглени поради финансова нестабилност. Предполагам, че ако нещата продължават да бъдат така, ще имаме абсолютно същия резултат и през тазгодишния прием.

Не мисля, че кандидатстването трябва да бъде самоцел. Има колеги, които за да получат определения брой точки, от едно производство преминават към друго или го добавят към дейността си друго, за да получат тези точки.

ССА

Освен това смятам, че бюджетът по подмярка 4.1 не е достатъчен. В българското земеделие, колкото и странно да звучи, в настоящия момент и милиард да бъде инвестиран, пак няма да стигне. Тези пари по подмярка 4.1 ще бъдат усвоени от малка част от земеделските производители. Бюджетът на ПРСР винаги ще бъде недостатъчен. За един сектор, който генерира във вътрешен продукт от порядъка на няколко милиарда, няколкостотин милиона няма да му помогнат.

Давам един пример. Визирам земеделската техника. Програмният период е седем години. Ако аз съм закупил определена машина, тя до седмата година е почти амортизирана на 100%. В новия програмен период отново трябва да кандидатствам и да се модернизирам. Искам да отворя една друга скоба, че модернизацията не е лошо нещо. Тя е необходимост, но има и други методи за надграждане.

Целта на ПРСР е подкрепа на устойчиви стопански субекти в нашия сектор. Да станат по-конкурентни. Това, което мен ме безпокои по отношение на ПРСР, е докога ще се опитват някои хора да прехвърлят средства към мерки, които не са свързани със селскостопанската дейност, а са за някакви дейности около земеделието. Ще се повтори онзи филм по бившата мярка 121 от предишния програмен период. Видяхме, че губим едни пари. Видяхме, че не могат да бъдат усвоени. Отново правим бърз прием, за да не останат неусвоени средства.

Стартира и подмярка 4.2 от ПРСР. Ще се включат ли Ваши колеги за преработка?

Лично аз не познавам такива. Предполагам, че ще има колеги, които ще правят диверсификация на стопанствата си. Ще кандидатстват и по 4.2 и по други мерки.

Относно преработката по 4.2 искам да кажа, че лично аз бих се радвал много, ако има голям интерес и колкото повече проекти бъдат направени и одобрени, бих бил доволен. Ще кажа защо. Защото преработката е свързана с производството на първична продукция. Много от подсекторите в България не се развиват. Те почти са ликвидирани поради факта, че няма преработка. Липсата на добра преработвателна промишленост води и до закриване на подсектори.

А въпросът за напояването, който остава без решение толкова години…

Лично за мен това е една от най-болните теми. Без поливно земеделие - бъдеще няма. Само да кажа, че определени сектори, които в момента съществуват на определени места, ги има, защото все още могат да ползват вода. Без държавната намеса няма как да се случат нещата. Има колеги, които се намират близо до речни и водни басейни, които с малко помощ от държавата биха могли да тръгнат да доинвестират в това поливно земеделие.

Досега всички политици така и не разбраха, че земеделието не е маловажен сектор. За мен е престъпление да не се опитаме да възстановим в някаква степен това, което е било като напоявани площи. Нека не забравяме, че някои хора унищожиха една огромна част от напоителни системи. С обяснението, че амортизационният им срок бил изтекъл. Това, че все повече се говори на тази тема на мен лично ми харесва, но не ми харесва, че не се вземат конкретни решения и конкретни действия.

Има огромни възможности, които Брюксел предлага на страните членки, в това число и на България. Въпросът е тези възможности как ги използваме. Някои от тях напълно ги пропускаме. Последните години се мислят схеми как да бъдат източени едни пари. Много хора казват: Брюксел не ни дава. Чакай – ти не си поискал и бързаш да казваш: Брюксел не ни дава. Кое не ти дава Брюксел? Брюксел си е отворил вратите и те чака да си подадеш Плана за възстановяване. Крайно време е политиците да разберат, че часовникът тиктака.

Една от новите европейски политики е намаляване употребата на ПРЗ до 2030 г. Как земеделците възприемат тази идея?

Този тема е много широкообхватна. Ясно е, че като цяло в световен мащаб употребата на пестициди трябва да бъде урегулирана все по-добре. Да бъдем все по-внимателни, все по-взискателни към препаратите, които се ползват. През последните може би 15-20 години се работи много усилено в разработката и употребата на така наречените все по-меки и по-меки пестициди - доколкото е възможно те да бъдат по-малко вредни. Те са един вид отрова, която малко или много се поема от растенията. Една част остава в почвата. Да, вярно е, има карантинен срок. Има периоди на разграждане на тези химикали, но малко или много те не са 100% щадящи природата, растенията и хората.

Борбата в тази насока ще бъде много тежка поради няколко причини. Няма как да съществува селското стопанство, без значение в кой сектор, без употребата на пестициди. Няма как. Гарантирано.

От друга страна, мултинационалните компании, които реализират милиарди печалба, за тях е добре да продават все повече и повече пестициди. Регулацията на търговията и употребата на пестициди са доста стриктни. Всяка година се забраняват определени препарати, на тяхно място излизат нови, които да са по-щадящи. Тази тема винаги ще бъде отворена.

Да, браншът е склонен да намали употребата на химическите препарати. На никой не му се дават пари за пестициди. Но в крайна сметка виждаш, че без тяхната употреба понякога резултатите са катастрофални. Въпросът е, че трябва по някакъв начин да се намери алтернатива.

Едната от алтернативите, която се опитва да се налага най-вече в европейски мащаб, е биологичното производство. Искам да отворя една скоба. Много хора, които тръгнаха в тази насока, се отказаха от биологичното производство. Т.е. да правят производство без употребата на пестициди или да ползват единствено разрешените, които са на 100% безопасни, които пък от своя страна те са много ниско ефективни за борба срещу определените неприятели и болести.

Да, браншът е склонен да намали употребата и на пестициди, и на торове. Въпросът е, че когато постигаш ниски резултати, които биха те довели до фалит, съответно всеки ще загърби тази теза и ще се върне пак към конвенционалното производство.

Освен това препаратите, които са разрешени за биологично производство, са в пъти по-скъпи от конвенционалните. Първо, че оскъпяват значително продукцията и второ - при тях успеваемостта в борбата срещу болести и неприятели е много по-ниска.

От друга страна, при непостигането на крайния резултат с употребата на биологичните пестициди съответно това води и до намаляване на добивите.

Аз мога да ви кажа, че има колеги, които се пробваха да гледат пшеница биологично и на втората година се отказаха. Категорично. Защото при конвенционалното производство получаваш 30 лева/дка, а при биологичното получаваш 60 лв./дка. Допълнителните пари не могат да компенсират по-ниските добиви.

Мога да ви дам пример. При конвенционалното производство в района на Кнежа, където се получават 600-700 кг/дка, при биологично отглеждане добивите са 200 кг/дка. Другото нещо – ще има ли кой да купи пшеницата на 4 лв., а хлябът да стане 6 лв.?

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.