С европейски средства са финансирани около 1500 проекта
Макар и относително малък като сегмент, секторът „Морско дело, рибарство и аквакултури“ има своето място в българската икономика. За първи път той беше поставен във фокуса на голям двудневен форум, организиран от МЗХ. На границата между двата програмни периода, какви са политиките на подкрепа, с кои успешни проекти по морската програма можем да се похвалим?
„По старата програма финансирахме около 1500 проекта, които спомогнаха за развитието на сектора и резултатите са видни от нашите две посещения, които направихме в рамките на форума. Желаем да продължим в същия дух и с новата програма, в която също сме заложили на иновациите“, подчерта доц. д-р Деян Стратев, зам.-министър на земеделието и храните.
Какво показва анализът на проектите, подадени по Програмата за морско дело и рибарство?
„Що се касае примерно за рибопроизводството в един момент имаше пик на инвестиции в рециркулационни системи от затворен тип и след няколко години от прилагането на програмата тези стопанства нараснаха. Последва пик на цената на електроенергията и сега виждаме тенденции за преориентиране. Затова започнахме да даваме повече точки за въвеждане на възобновяеми енергийни източници“, каза Стоян Котов, директор на дирекция „Морско дело и рибарство“, МЗХ.
Ивайло Стоев е единственият производител на спирулина в България. Стопанството, което се намира в село Зимница, община Мъглиж, е реализирало три проектни предложения по мярка 2.1. „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“ по ПМДР, включително оранжерийно отглеждане на водорасли чрез фото биореактор. Инвестицията повишава производителността на предприятието. Компанията има вече изпълнен проект за закупуване на автоматичен сепаратор и пакетиращи мощности.
Ивайло Стоев разказа, че индустриалните биореактори са едни от най-иновативните технологии и в същото време дават съвършен контрол на средата. „Това пък ни дава високо качество на спирулината и с помощта на програмата „Морско дело и рибарство” успяхме да инвестираме в индустриалния биореактор, който е може би в топ 10 в Европа.“
По думите на доц. Стратев комбинирането на спирулината като субстрат за хранене на млечно-кисели бактерии е иновация. Спирулината има предназначение както за медицината, така и за фармацията и в диетологията.
По същата мярка и с изпълнен проект работи и садкова ферма за шарани край село Могилово, община Чирпан. Инвестицията включва изграждане на собствена риболюпилня и аераторна система около садките в язовира. Производствената система във фермата се прилага при отглеждане на шаран.
Периодът на угояване на шараните е година и половина. Четири от садките са с финансиране от ПМДР 2014-2020. С инвестиция от 400 000 лева е изградена фотоволтаична инсталация, закупени са оборудване за сортиране и складиране на рибата, ледогенератори.
Доц. д-р Деян Стратев посочи, че консумацията на риба у нас е ниска, като причините са комплексни: слабо промотиране, висока цена и липса на традиции.
За да се стимулира производството и консумацията на риба и рибни продукти, през новия програмен период акцентите са в посока внедряване на иновации и инвестиции с цел разширяване на стопанствата.
Без съмнениe, войната в Украйна оказа влияние върху черноморския риболов, казват оператори от сектора.
Сектор „Рибарство“ получава извънредна подкрепа заради Ковид пандемията. Повече от 200 оператори в рибарския сектор са получавали в продължение на 2 години ковид помощта.
„България е първата страна в ЕС, която измени рибарската си програма, за да я адаптира към Ковид. Преработвателните предприятия бяха подпомогнати за закупуване на суровини, риболовните кораби – за закупуване на горива, а за рибните стопанства - за фураж и горива“, информира Стоян Котов.
По Програмата за морско дело и рибарство 2014 – 2020 (ПМДР) е определено подпомагане от близо 11 млн. лв. за 2022 г. по мерките 1.9 „Временно преустановяване на риболовна дейност“ и 5.3 за финансови компенсации поради сътресението на пазара, причинено от войната в Украйна, които ще бъдат насочени към подсекторите „Риболов“, „Аквакултури“ и „Преработка“. Вече е стартирало подписването на електронните договори между Управляващия орган на програмата и бенефициентите. След сключването на договорите помощта може да бъде заявена пред ДФЗ.
Заместник-министър Стратев коментира, че общо се очаква да бъдат сключени 150 договора за подпомагане за 2022 г.
За 2023 г. е предвидено подпомагане от общо 12 млн. лв. по компенсаторните мерки за трите подсектора „Риболов“, „Аквакултури“ и „Преработка“. Очаква се приемът по мерките да бъде обявен до края на годината.
Рибарският бизнес у нас е обхванат от Асоциацията на производителите на рибни продукти.
„Нашата асоциация обхваща 53 риболовни съда, от които 33 са най-големите кораби в България. Имаме 27 фабрики и една борса за търговия с риба, както и 18 стопанства за риба и миди“, посочи д-р Йордан Господинов, изп. директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти – БГФиш.
