На Балканския полуостров е внедрен един единствен засега доилен робот – и той е в българска кравеферма

Доц. Банко Банев е основоположникът на роботизираното доене в България

От години един от големите проблеми, който тормози и производителите, и преработвателите на мляко, е ниското качество на суровината. Другото, от което се оплакват фермерите, е недостатъчният млекодобив, даже ако кравите са елитен внос. Тези причини водят само до едно – неконкурентност на българския млечен сектор, съпроводена с ниска икономическа ефективност. Вече сме в Европа, а за жалост у нас са почти непознати модерните методи за автоматизирано отглеждане на млечните крави, които в Западна Европа са хит и със сигурност водят до по-добри показатели в млечното говедовъдство.
Така е, но не съвсем. Пътеката към новите технологии вече е проправена от доц. Банко Банев, а резултатите са категорични и впечатляващи.

Супермодерен робот за доене на кравите от една година работи

в кравефермата на Николай Атанасов, намираща се недалеч от Харманли, в село Доситеево.

Ако отидете там, какво първо ще ви направи впечатление – за над 100 крави се грижат само двама човека (един ветеринар и един общ работник), а собственикът на фермата разполага с времето си да осъществява своите бизнес идеи, но в същото време е спокоен, че животните живеят в суперкомфортна среда,

цикълът на доене е непрекъснат,

а при евентуален проблем във фермата внедреният робот го известява чрез съобщение по мобилния телефон. Фермерът е изключително доволен от качеството на млякото и признава, че то не може да се сравни с това, което е получавал преди да внедри робота. Затова и изказва най-искрени благодарности на доц. Банев – управител на фирма „Алфа Микс” и на фирмения му екип, както и на научните специалисти и негови колеги от Тракийския университет в Стара Загора, които са разработили технологичния проект за компютъризирано оборудване на кравефермата и са внедрили доилна роботизирана система. Щастлив е, защото вече се чувства европейски фермер, а получената висококачествена суровина отива директно в млекопреработвателното му предприятие, което е с капацитет 40 тона мляко на ден. Продуктите, които излизат оттам, привличат потребителите със своите вкусови качества, защото в тях е вложено истинско и пълноценно мляко.
Какво констатира още стопанинът, откакто точно преди една година е направил инвестицията – добивът на мляко е увеличен с 30–40%

„Млеконадоят от първа лактация на кравите е 8200 литра и съм оптимист, че системата ще помогне той да достигне 10 тона. Вече мисля за следващия обор, който ще оборудвам по тази технология”, казва фермерът.

Как роботизираното доене се установява в България? Отговор на този въпрос ни дава самият доц. Банев. Годината е 1985-та. Дали случайно или не, той попада на един научен материал, който го отвежда макар и виртуално в Холандия, откъдето произлиза началото на научните търсения в областта на компютъризацията и роботизацията в млечното животновъдство за свеждане до минимум на човешката намеса и превръщане на работата във фермите в приятна и престижна стопанска дейност

„Инвестицията в изграждане на подобен род ферми не е малка, тя е около 180 хил. евро, но възвращаемостта е сигурна, защото липсата на стрес запазва генетичния потенциал и продуктивност, която тези животни имат още по време на селекцията”, обяснява доц. Банев. По думите му животните във фермата на Николай Атанасов, поставени при условия на свободно боксово отглеждане, сами се хранят и поят, лежат на гумени матраци, скрепер им чисти и когато решат, отиват, за да бъдат издоени от електронния телеманипулатор. А кравите постоянно искат да бъдат облекчавани от насъбралото се във вимето мляко. Затова електронната система преценява коя крава да се дои и коя да се върне, ако скоро е била в бокса. Роботът също така отчита кратностите на доене и решава кое мляко ще се насочи към хладилната вана, а ако кравата е маститна или болна, кое мляко директно отива в отделни съдове.

Роботът не допуска некачествено мляко с наличие на кръв или остатъчни количества от антибиотици или завишено съдържание на соматични клетки. Дори първите струйки мляко отиват в специален съд. Роботът следи за евентуални заболявания при животните, като тези на вимето. По думите на доц. Банко Банев интелигентната машина отчита всички параметри на млякото – температура, соматична концентрация и подсказва на ветеринарния лекар да вземе адекватни мерки. Предимство на системата е, че сигнализира за промяната в здравословното състояние на животните, казва още пионерът на роботизираното доене у нас.
Целта на Николай Атанасов е стадото да бъде увеличено на 600 дойни крави, в 5 обора, оборудвани с роботи. Фермерът има реалната амбиция да го осъществи и то отново с помощта на доц. Банев.

Колегите на доц. Банев разказват за начина на работа на робота и за ползите от неговото внедряване

Илиян Цветков – преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев”
Роботът за доене представлява програмируем телеманипулатор, подобен на тези, които се използват в автомобилната и хранително-вкусовата индустрия.
Разликата е в допълнително монтираната камера и лазер, който насочва специална чашка, служеща за предварителна подготовка на вимето – измиване, подсушаване и масаж. След това чашката се прибира и манипулаторът намира една от цицките и последователно поставя на всяка от тях доилен апарат.

Доц. Кънчо Пейчев – преподавател в Тракийски университет, гр. Стара Загора
Използването на доилните роботи повишава производителността в млечните ферми, като се постига максимална технологична ефективност. Те правят процеса на доене по-адекватен, избягват се субективни грешки от работника.

 
Доц. Банко Банев – управител на фирма „Алфа микс”

-Доц. Банев, къде по света има най-висока концентрация на роботи за доене?
- Люлката на роботизираните системи за отглеждане на крави е Холандия, но не бива да забравяме, че близка по показатели е Германия. Страни като Норвегия, Дания, Швеция, Англия, Франция също са много адаптивни към роботизираното доене. В последно време интерес към технологичните разработки в това отношение проявява Испания.
-Престиж или необходимост е роботизацията в млечното производство?
- Абсолютна необходимост. Съвременният фермер е млад човек. Той иска да живее и общува, а роботизацията му осигурява свобода за това. Фермерите не трябва да стават в ранни зори да доят стадото. Тази дейност се следи от компютъризирана система и се осъществява от робота.
-Доилна или роботизирана зала за доене – кой е по-успешният избор?
-Във ферми между 60 и 220 крави бих препоръчал на хората с възможности, на хората с прогресивно мислене, да се насочат към роботите. Доилните зали вече са архаизъм.