Потребителският избор не е базиран на добра информираност и лична убеденост, а се формира от рекламата и цената
32% от българите признават, че не се хранят особено здравословно. 27% пък смятат, че не се хранят нито здравословно, нито нездравословно. А 12% оценяват храненето си като изцяло нездравословно. Това са само част от изводите на проучване за навиците на хранене на потребителите в България, проведено сред повече от 1000 респонденти от агенцията за маркетингови проучвания "Ноема", пише capital.bg. Изследването потвърждава някои добре познати проблеми, но осветлява и нови аспекти на начина, по който българите взимат решения за покупка на храни.
Не е изненада например, че белият хляб си остава най-предпочитаният продукт на трапезата. 66% от хората го консумират всеки ден. След него се нареждат млякото, млечните продукти и пресните зеленчуци. Не са се променили и мотивите, които карат хората да се спират на определени продукти - най-важното за тях си остава стоките да са пресни, да са ги опитвали преди и да са с ниска цена. Това, което отблъсква най-много потребителите, е наличието на консерванти и оцветители в хранителните продукти.
Коментирайки резултатите от проучването, д-р Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика, описа като тревожна тенденцията, че голям процент от хората се хранят, за да се наситят, когато са гладни, без да ги вълнува какво точно поглъщат. Все още значителен брой са и потребителите, за които е важно храната да е вкусна, вместо здравословна. "От изследването се вижда, че хранителните добавки отпадат от диетата на българина. Това е добра новина. Излиза също, че хората се плашат от консервантите най-много, а те не са толкова опасни, защото са добре контролирани от ЕС", коментира още д-р Попов.
Според Асен Ненов, експерт по храните в асоциация "Активни потребители" един от най-притеснителните изводи от проучването е, че хората не само не четат етикетите (защото не вярват на написаното върху тях), но и не четат въобще как да се хранят здравословно. "Потребителският избор не е базиран на добра информираност и лична убеденост, а се формира от рекламата и цената. Това е фундаментален проблем. Нашата обща задача е да променим този начин на мислене", заяви Ненов.
