Освен всички земеделски браншове готовност за участие в протестите са заявили и превозвачите на насипни товари, и Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА)
Писмото, което адресирахме до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев, не е плод на някаква импулсия от страна на Българска аграрна камара, напротив доста причини станаха за него и те са много сериозни, а и не са само в България. Тази година е изключително трудна заради климатичните промени – измръзвания, суши и наводнения, висока себестойност на земеделската продукция, ниски изкупни цени, внос от Украйна, който допълнително пресира пазара на земеделска продукция, много нови изисквания към земеделските производители във връзка със екологичните изисквания. Всичко това, заедно с тежката нерезултатна комуникация или липса на такава с ръководството на агромининистерството, допълни картината. Това каза изпълнителният директор на Българска аграрна камара (БАК) Светлана Боянова по време на пресконференция на БАК по повод предстоящите протестни действия в цялата страна срещу задълбочаващата се криза в селското стопанство, която се проведе в Националния пресклуб на БТА в София днес.
Тя допълни, че на писмото им единствено до момента е отговорил министър Кирил Вътев, но тяхното настояване е форматът да е с тримата адресати, защото въпросите са комплексни. "Затова и не се отзовахме на поканата на министър Вътев за среща вчера", уточни Боянова.
Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов заяви, че приетият вчера от парламентарната комисия по икономическа политика и иновации проект на решение за прекратяване на превантивните мерки по отношение на определени продукти с произход от Украйна след 15 септември 2023 г., е бил шок за целия земеделски бранш, а решението е било представено без никакъв анализ и обосновка. По думите на Проданов, зърнопроизводителите в България произвеждат 9 млрд. лева (една седма) БВП на страната.
"Забраната влезе в сила в началото на май и оттогава цената на олиото единствено е паднала", подчерта председателят на НАЗ.
Той допълни, че в момента в България има 600 000 тона слънчоглед и се очакват 2 млн. тона от новата реколта. "Тази реколта е предостатъчна да задоволи вътрешния ни пазар на олио. Целият капацитет, който преработвателите у нас са запълвали последните няколко години е 2 600 000-2 800 000 тона на година", посочи Проданов и подчерта, че най-малко имат нужда от политизирането на тази тема в момента, но ако решението бъде прието днес в парламента, ще прибегнат до ефективни стачни действия.
Освен всички земеделски браншове готовност за участие в протестите са заявили и превозвачите на насипни товари, и Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА).
По думите на Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), за последната година вносът на сухо мляко е нараснал близо 5 пъти, а цените на млякото и млечните продукти не са паднали. "Това води единствено до натиск и неизкупуване на българска суровина, поради което около 1000 животновъдни ферми или ще прекратят своята дейност, или ще намалят стадата си", подчерта той, допълвайки, че нямат против да се конкурират със страните от ЕС, защото спазват общи регулации, но конкурирането с държава извън Съюза вече не е лоялно.
Цветан Цеков, съпредседател на Национална браншова камара "Плодове и зеленчуци" даде за пример в тази насока сливопроизводството, което е било традиционно за страната ни. "В България има над 120 000 дка сливи. За последните 10 години цената не е променена, а разходите са се повишили няколко пъти. В момента има изключително евтина продукция, която идва от района на войната, така че не можем да реализираме и това, което сме произвели", каза той, допълвайки, че голяма част от нашето производство вероятно ще изчезне.
Според Цеков тази година е най-тежката за плодове и зеленчуци през последните 30 години – засегнатите площи са над 100 000 дка, загубени на 100 процента са продукциите в повечето региони на производство. "Бяха ни обещани 20 млн. лева, за да продължим да произвеждаме. Вече минаха 4 месеца, парите бяха осигурени, но още не са изплатени. Няма държава, която да постъпва така със своите производители", подчерта той.
Председателят на Асоциацията на биволовъдите в България Мария Степанчева коментира, че са поискали 213 млн. лева по украинската помощ, за да се подпомогне производството, за които е било обещано, че на 2 август ще бъдат по сметката на Държавен фонд "Земеделие", което не се е случило. "Продукцията ни може би е най-екологично чистата в сравнение с останалите държави, но нямаме пазарна цена за нея, но ако имаме, тя ще стане изключително скъпа. Затова в целия свят има дотация на земеделието, с цел по-евтина продукция", обясни тя и подчерта, че хранят и много семейства на работници, които ако не са при тях, ще са на борсата и ще трябва да получават пари от държавата.
Яна Стоянова от Национална асоциация на картофопроизводителите цитира данни, според които през 2006 г. се отглеждат 240 000 дка картофи, като в производството са ангажирани 10 000 семейства. През 2015 г. производството е намалено до 55 000 дка, което довежда до основателно включване в обвързаната подкрепа, за да се увеличат площите. През 2018 г. те вече са достигнали 110 000 дка, но секторът е изваден от обвързаното подпомагане през новия програмен период. Към днешна дата картофопроизводителите в България не получават никакво подпомагане.
Атанас Василев, председател на УС на Националното сдружение на българските лозари (НСБЛ), коментира, че разходите във всички направления и във всички пера растат, а държавата не взима никакви мерки. Той припомни, че са написали 4 писма до Министерство на земеделието и храните, на които нямат нито един отговор.
Петко Симеонов, член на българските организации на производители на мед и пчелни продукти, подчерта, че ситуацията в сектор "Пчеларство" е изключително тежка. Климатичните изменения влияят върху здравето на пчелите, поради което пчеларите търпят огромни загуби. В същото време са поставени в много трудна пазарна ситуация, в която трябва да се конкурира с продукти от трети страни със силно занижени стандарти за качество. "Съответно нашата себестойност е в пъти по-висока от тази на продуктите, които се внасят, основно от Турция, Китай, Украйна. Само за миналата година вносът на мед от трети страни е нараснал с 1000 тона, а продукцията на българските пчелари от миналата година все още стои по складове, новата реколта също е налична. Пазарните цени се сринаха драстично, имаме увеличение на осигуровките и горивата", разказа Симеонов. Той допълни, че рискуваме България от нетен износител на пчелен мед да се превърне във вносител.
Симеонов заяви, че искат да се преразгледат и нотифицират държавни помощи, които да компенсират разликата в себестойността на продукцията и изкупната цена. По думите му изкупните цени в момента са около 3,20 лева за кг мед, като себестойността е над 5,5 лева/кг. Той подчерта, че има и компесаторни плащания от миналата година, които още не са изплатени.
Атанас Атанасов, представител на развъдните организации в говедовъдството, каза, че млечният сектор не е в криза отсега, а много отдавна. Той припомни, че преди 15-20 дена имаше поредица консултативни съвети, на които министърът поиска браншовете да посочат своите проблеми и начини за решението им. "Ние изложихме своите проблеми и решения за тях, но засега нямаме никакъв отговор", коментира той.
Атанасов изрази тяхното желание да бъде разгледан въпроса за евентуална дерогация на изискванията за обвързаната подкрепа за 2023 г., тъй като редицата кризи, спирането в определени райони за изкупуване на сурово мляко, ниските изкупни цени от страна на мандрите са довели дотам, че много от производителите няма да могат да изпълнят изискванията за допустимост по отношение на предадена за преработка продукция. "Този въпрос много спешно трябва да бъде разгледан, тъй като в противен случай те ще останат без подпомагане", подчерта той.
Светлана Боянова каза, че миналата седмица е участвала в работна група на "Копа и Коджека" за Стратегическия план и проблемите, които има при нас, ги има и в останалите страни, не сме само ние.
Според Радослав Христов, председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, отпадането на забраната за внос явно е под натиска на преработвателите на слънчоглед и 4-5 предприятия като цяло, чиято печалба за миналата година е около 1 млрд. лева.
По думите на Илия Проданов от влизането в сила до забраната до момента количеството слънчоглед, което се е реализирало на българския пазар, е било около 200 000 тона на месец. Изкупната цена е имала леко повишение от началото на май и това очевидно не се е отразило на цената на олиото. По време на въвеждане на забраната цената е била около 640 лева/тон, преди вчерашното решение тя е била 760 лева/тон, след него тя е паднала с 60 лева и "търсенето буквално приключи, в момента никой български производител не може да продаде слънчоглед", посочи Проданов.
На въпрос какво следва Боянова каза, че днес имат среща след пресконференцията, на която ще прецизират нататъшните си действия и в следващите дни ще имат график за протестни действия.
Караколев подчерта, че не се ли случат нещата по всички точки от писмото, протест ще има. Изпълнението на една от тях не отменя намеренията за стачни действия.
Проданов заяви, че не може група от 5 държави да поддържа една позиция и 2 дена преди решението на ЕС ние да се отметнем. "Другите 4 държави имат обща позиция и те чакат България да вземе своето решение. В последните 2 дни медии от тези държави ни звънят и ни питат какво става", разказа той.
