Предизвикателства при поземлените отношения
Партньорство със законодателната, изпълнителната и местната власт, заедно с неправителствения сектор и аграрната наука - целта - развитието на модерно, пазарно ориентирано земеделие и поземлени отношения. Още информация от председателя на Управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков.
„Войната в Украйна, вносът на зърно, нестабилните цени на зърното правят земеделците неконкурентоспособни. Това влияе и на пазара на земя, и на земеделието в България. Всички хора са много притеснени, съответно ние като собственици на земя също сме притесняваме, защото ефектът идва една година след това. Не знаем какво ще се случи догодина. Нямаме нов закон за земята, с който ние трябва да изгладим над 60-70 промени, които са правени на парче и създават допълнителни утежнения за бранша. Знаем, че започна нов програмен период, в който изискванията към фермерите са много големи и никой не знае с точност какво ще трябва да спазва.“
Стайков смята, че една от първите задачи на новото ръководство е да се организира кръгла маса за неправителствения сектор.
„Трябва да има чуваемост, ние сме предоставили както на служебното, така и на сегашното правителство информация за проблемите с кадастъра, проблемите с отчуждаването и ни бяха обещали среща с всичките институции, които отговарят, за да решим проблемите със собствеността, а съответно и с ползването на земята. Ако има закон за земята, трябва да знаем кога се очаква да започнат да работят работни групи. Проблемите трябва да бъдат решени преди изготвянето на закона. Наред с всичките проблеми занапред, борбата ще бъде как да възстановим напояването, защото 90 процента от проблемите могат да бъдат решени с напояването. Ако има напояване, количеството произведена продукция ще има една плановост, която е много важна за нас.“
Необходимо е да се предприемат спешни мерки за проектиране и изграждане на нова, възстановяването и модернизирането на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура (държавна и общинска собственост), да се установи в спешен порядък състоянието и собствеността на съществуващите съоръжения, да се осигури финансов ресурс и стимул за собствениците на земеделски земи и земеделските производители да изграждат нови напоителни и отводнителни съоръжения на ниво стопанство.
„Едно от решенията, за да развиваш добре фермата си, е да си гарантираш бъдещето. Гарантираното бъдеще е с дългосрочни договори и със собствена земя, защото едногодишните споразумения са временно решение и виждаме, че възникват след това при собствениците други проблеми, знаем за белите петна. Ние, като Асоциация, предложихме да има и поземлена банка, в която да премине свободната земя, която не е отдадена. Тя ще решава проблема с кражбата на земя, която е по давност. В никоя друга страна не можеш да вземеш земята по давност, защото 10 години собственикът не си я потърсил. Знаем, че според Конституцията частната собственост е неприкосновена."
Над шест пъти е поскъпнала земеделската земя у нас за последните 10 години, сочат данните на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Над 52 млн. дка е селскостопанската земя у нас. 69% от нея е обработваема. 800 000 декара се водят необработваеми, което означава, че през последните две години върху тях няма земеделски дейности. Интересът към закупуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 г. цената вече е 1787 лева. Традиционно най-скъпата земя е в Добруджа, като там комасиран парцел може да достигне и до 5000 лева за декар, но целта за купуване е за изграждане на ВЕИ. България продължава да бъде европейската страна с най-раздробена земеделска земя. В страната има 9 милиона земеделски имота.
