По обвързаната подкрепа могат да се заделят 13% от общия финансов пакет на директните плащания
„Ние имаме много основания да избираме схемата с обвързано с производството подпомагане, защото по презумпция тя подпомага секторите в затруднено положение – и по агрономически условия, и по социални причини и др. Макар че ЕС беше решил след реформата през 2003 г. да не се предоставя обвързана подкрепа в такива размери, за да не се изкривява пазара, а всеки да гледа каквото сметне за добре, стига сам да бъде конкурентен – не само заради субсидиите, които ще получи за определено производство. Но стана ясно, че новите страни членки, каквато е и България, не са достигнали този етап на производство или са изгубили много през годините, а се налага то да се подкрепи, защото е важно за икономиката на страната.
Точно поради това за нас беше важно (тъй като аз участвах в преговорите) да подкрепим сектори, които са традиционни за България, като например животновъдството, и се чувствам горда, защото скок от 3.5% на 13% си е сериозен успех. Като се има предвид, че срещу нас стояха старите страни членки – Франция и Германия.
Германия например беше категорично против обвързаното производство, Франция мина на страната на новите страни членки и така успяхме да получим подкрепа с една декларация, която инициира българската държава, с която аз се гордея", заяви Светлана Боянова, председател на Институтa за агростратегии и иновации в предаването „Брюксел в превод” на Агро ТВ.
И в тази връзка, освен за животновъдството, такава помощ може да се предоставя и за други сектори. Ние имаме опит със схема за качество на плодове и зеленчуци, за крави с бозаещи телета, за овце и кози майки, в необлагодетелствани райони, в нитратни зони. Има много опции. Въпросът е, че с новите правила за обвързана подкрепа, според мен, трябва да си направим много добре сметката какви да бъдат схемите. Става дума само за производство на определени продукти, които са изброени в регламента: зърнени култури, маслодайни семена, протеинови култури, бобови растения, лен, коноп, ориз, черупкови плодове, картофи за нишесте, мляко и млечни продукти, семена, овче и козе месо, говеждо и телешко месо, маслиново масло, копринени буби, сух фураж, хмел, захарно цвекло, захарна тръстика и цикория, плодове и зеленчуци, дървесни култури с кратък цикъл на ротация – те са и част от зелените дейности по линия на Първи стълб.
По обвързаната подкрепа могат да се заделят 13% от общия финансов пакет на директните плащания по тази схема, и ако предположим, че са 790 млн. средно за всички години от 2014 до 2020 г., за България се получават около 206 млн. лева, които биха могли да се предоставят. За тази година ние предоставяме повече от тези 206 млн., но те идват от доплащания от бюджета. Но е хубаво да мислим по-мащабно, да заделим средствата от бюджета и за други дейности - за напояването например. Сама по себе си обвързаната подкрепа не е достатъчна. Необходим е комплексен подход”, подчерта Светлана Боянова.
Гост в студиото на Агро ТВ беше и фермерът Христо Цветанов, който подчерта, че само средствата не решават въпроса, изискват се много други условия. „По отношение на плодовете и зеленчуците имаме проблем с организацията на пазара, с групите производители, защото разпокъсаността на производството е слаба страна в този процес. Имаме проблеми и с документите – или не се издават фактури, или се издават с много завишена стойност. Необходими са и други мерки – комасирането на земята, напояването... Определено фермерите бихме искали да се възползваме от максималния размер от 13% от тази подкрепа. Но само наливането на пари не би възродило секторите,” подчерта Цветанов.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
Искаш да научиш повече? Гледай онлайн Агро ТВ: http://www.agrotv.bg/p_1239Podpomagane,-obvyrzano-s-proizvodstvoto---zashto-nqmame-gotovnost-za-shemata.html
