Основните играчи на пазара са инвестиционните фондове
Цените на земите във Великотърновско скочиха в пъти, след като бе определено трасето на автомагистрала „Хемус“. Последните изменения предвиждат пътят да мине на около 20 – 25 километра от старата столица, непосредствено до търновските села Ресен и Никюп. Там цената за декар се е покачила с около 200 лева.
След шума около строителството на автомагистрала "Хемус", за земеделски имоти на места във великотърновско вече се искат 1 400 лева за декар. Едно от населените места в които е скочила толкова драстично земеделската земя е село Никюп. Оказва се, че и рентата за декар е скочила от 50 на 55 лева. Това обаче не е крайна цена, очаква се тя още да се покачи, коментира кметицата на селото Йорданка Атанасова. Според нея селото се слави с една от най-плодородните почви, търсенето винаги е голямо и магистралата ще е златен шанс за продажба на земеделска земя. Подобна тенденция отчитат и в голямото търновско село Ресен, където доскоро декар земя се продавала под 1000 лева, а сега цената е 1000 - 1100 лева. Един от най-големите печеливши от трасето се оказва и община Павликени, където земята вече се търгува на цени от 1000-1200 лева за декар.
По същото време на миналата година цените на нивите са стигали 800 лева за декар, през последните два месеца те вече достигат четирицифрена сума, а в отделни случаи дори я надвишават, коментира кмета на гр. Павликени - Емануил Манолов, и добави, че рекордът на продажба на земи в последните месеци е 20 продажби на денонощие. Една от причините за нарасналото търсене на земя около бъдещата магистрала е, че тя ще бъде лесно достъпна. Някои от собствениците на земеделска земя намираща се в близост до трасето пък се надяват да припечелят от билбордове, други от изграждането на заведения и мини пазарчета. Основните играчи на пазара са инвестиционните фондове и главно тези, които са се специализирали в сделки с обработваеми площи. Най-често стават обект на покупко-продажни сделки парцелите до 10 декара, коментират брокерите на земеделска земя.
Автор: Соня Симеонова
