Имаме необходимите условия и ресурси за превръщането на страната в атрактивна дестинация за винен туризъм
Лозата и виното са спътници на човека от древността до днес. Традициите във винопроизводството и културата на виното по българските земи са далече в миналото, много преди създаването на самата българска държава.
Съчетанието на виното с местната кухня допълва усещането за традиции. Виното е нещо повече от напитка, то е послание. В няколко милилитра са събрани една история, една култура и бит.
Виненият туризъм е ефективна алтернатива на масовия. От типична част на ежедневието ни, виното се превръща и в повод за пътуване. В ерата на масовия туризъм пътуванията, свързани с виното, формират собствен профил и самостоятелна пазарна ниша.
Има възможност за комбиниране с други видове на винения туризъм, най-често с: рекреативен; делови, познавателен, селски, аграрен, кулинарен, фолклорен и др.
В България са на лице необходимите условия и ресурси за превръщането и в атрактивна дестинация за винен туризъм.
Устойчивото развитие на винения туризъм зависи преди всичко от устойчивото лозарство. Най-същественото при него са регулациите на Европейския съюз в тази област и конкретно въпросът за новите лозя. България е в изгодна позиция в сравнение с останалите страни, където основен е проблема със свръхпроизводството на вино. Решаваща за устойчивото развитие на сектора е и инвестиционната и маркетингова политика във винарството. Изграждането на съвременни винарски изби, включително и като туристически обекти, внедряването на модерни технологии и запазването на традициите, оригинални промоционални и рекламни кампании, брандингът, контекстът на географската среда и културно – историческото наследство са пътищата за неговото постигане. Отрицателни фактори са изгубеното доверие на клиентите и позиции на международните пазари. Дестинациите в България се определят от традиционните лозаро-винарски райони с дългогодишен опит, както и от новите винарни като обекти за винен туризъм. Като компоненти на туристическия продукт могат да бъдат включени богатото културно-историческо наследство - археологически, исторически и архитектурни паметници: традиционни празници, фестивали, народни обичаи; както и местни и регионални културни, спортни и бизнес прояви и уникалната природа – редки, ендемични и реликтни растителни и животински видове, защитени територии, природни феномени.
Потребителски профил на винения турист:
- Познавач, ценител и почитател на виното;
- Любител на насладата, веселието и удоволствието от живота;
- Търсач на новото, уникалното, различното преживявяване;
- Колекционер на качествени вина от уникални реколти;
- „Хоби-турист”, който харчи значително повече от масовия;
- Потребител с по-високо образователно равнище и културна мотивация;
- Ценител на природата, здравословния начин на живот, добрата кухня, изкуство и музика, в допълнение на насладата от виното;
- Активен участник в програмата на престоя в туристическото място;
- Изпълнен с интерес и любопитство към: начин на живот, специфика на кулинарно майсторство, история, архитектура, фолклор и пр. в общността-домакин;
- Романтик, естет и философ, който разбира посланието в израза „In vino veritas”.
Положителните ефекти от винения туризъм са:
Културно обогатяване и културен обмен – сближаване на култури; “Съживяване” на кулинарни традиции и обичаи; Форма на ефективен директен маркетинг за винопроизводството чрез:
- представяне на място на качеството на произвежданото вино;
- формиране на принадлежност и лоялност към марката;
- повишаване имиджа на местните вина на вътрешния и международния пазар;
- стимулиране на производството чрез по-високи цени на реализация на място и директна реклама.
- допълнителен поминък и трудова заетост;
- повишаване степента на привлекателност и увеличаване средния приход от 1 посетител.
Значението на винения туризъм е оценено и от Европейския съюз. Реализираните на основата на създадената през 1993 г. европейска инициатива за пътищата на виното "Дионис" проекти отчасти бяха финансирани от фондовете на ЕС. Според изследване на Обединението на европейските винопроизводителни региони (Assemblеˆe des Rеˆgions Europеˆnnes Viticoles – A.R.E.V) в Европа са изградени вече 215 пътища (маршрути) на виното.
Друга крупна световна инициатива е създаването на международната мрежа "Големите столици на виното" (Great Wine Capitals), в която участват 8 големи града от Северното и Южното полукълбо. Обединяващото ги качество е, че те са центрове на най-известните в областта на винопроизводството региони. От създаването й през 1999 г. тя организира и провежда ежегоден конкурс с награда "Най-доброто от винения туризъм" (Best оf Wine Tourism Awards).
Най-важните мерки за развитие на винения туризъм, според доклада на доц. д-р Марин Нешков, ИУ Варна са:
- Разработване на секторна стратегия за развитие на винения туризъм с цел стимулиране производството на грозде и вино и оптимално преструктуриране на българския туризъм;
- Осмисляне ролята и значението на винения туризъм за оптималното му позициониране в националната политика и маркетинга на туристическите райони;
- Целенасочени пазарни анализи и проучвания в областта на винения туризъм;
- Подобряване на инфраструктурата на районите за винен туризъм;
- Подобряване на информацията за винения туризъм;
- Ефективно използване на средствата по европейските програми;
- Разработване на специализирани учебни програми и организиране на обучение на кадри за нуждите на винения туризъм;
Активизиране дейността на туристическия бизнес за:
- Разработване на специализирани и комбинирани маршрути и продукти за винен туризъм;
- Организиране на конкурси, изложби и презентации,
- Практически занимния по лозарството, семейни програми извън туристическия сезон и др.);
- Активна и целенасочена реклама и промоция на новите специализирани продукти на туристически пазар;
- Разнообразяване предлагането на комплексите за СПА- и уелнес-туризъм с процедури, базирани на използване на грозде, вино и производни продукти;
- Активно участие на международни туристическиборси и панаири за представяне на възможности за развитие на винения туризъм.
Подобни инициативи са добре развити във Франция, Калифорния и дори в алпийската Австрия. В България виненият туризъм е все още с незначителен дял в туристическото предлагане.
Въпреки всички тези факти в седмичната анкета на Agro.bg, 44% от гласувалите потребители са определили производството на по-качествени вина, като основен фактор за развитието на винения туризъм. Инвестициите в лозаровинарския сектор са важни за 33% от гласувалите, а само 22 % смятат, че по-добрата реклама би допринесла за развитието на този вид туризъм.
В обобщение става ясно, че виненият туризъм у нас сега започва своето развитие. Макар да има сериозни предпоставки за много добри позиции на международния и вътрешния туристически пазар, се нуждае от единна стратегия, която да го придвижи напред и да го направи реална стратегическа и конкурентна дестинация.
