Най-много пари – за земеделска техника, според гласувалите в седмичната анкета
Около 300 млн. евро от бюджета на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) е възможно да бъдат преразпределени през идната година. Както agro.bg писа, от ДФ „Земеделие“ искат през идната година средства да бъдат прехвърлени от някои мерки, към които интересът е слаб и парите не се усвояват, към други, където напливът от проекти е огромен. Така, ако предложението мине пред Брюксел, освободените ресурси ще бъдат прехвърлени напр. към 112-та мярка за младите фермери, която би могла да получи 60-70 млн. евро; още 15 млн. пък могат да отидат в 114-та – за консултантски услуги, а „горещата“ 121-ва може би ще получи най-големия пай: около 200 млн. евро, че и повече. наскоро
Целта на всичко това е парите по ПРСР да бъдат оползотворени по най-оптималния начин. Какъв ще е обаче крайният резултат – ще стане ясно през февруари. Анкетата на сайта обаче недвусмислено показа, че потребителите са на същото мнение – 65 на сто от гласувалите в допитването смятат, че най-много от освободените средства трябва да отидат в „горещата“ мярка 121, в частта й за земеделска техника – и логично: според проучване на една от водещите компании за продажба на такава техника, инвестициите в нови машини намаляват разходите на фермерите между 30 и 50 на сто. В момента средната възраст на тракторите у нас е около 22 години, а на комбайните – около 18 години, сочат данните от същото изследване, направено преди няколко месеца. Едва 8-10% от селскостопанските машини са подновени през последните 6 години. Така че като цяло, състоянието на автопарка на родните земеделски стопанства е критично. Повечето машини са съветско производство, морално остарели и крайно неефективни, да не говорим и за екологичната страна на проблема. Така че, ако преразпределението на средствата се осъществи така, както е замислено, това ще е глътка въздух за българските фермери.
Други 35 на сто от анкетираните пък подкрепят мярка 112 – за младите фермери. Те също имат своите основания – от ден на ден все по-малко стават мераклиите да се занимават със селско стопанство. Според статистиката, от 1,3 млн. души през 2003-та, броят им се свива до 923 хиляди през 2007-ма. Особено наболял става проблемът със застаряването на работната ръка. Докато през 2005-та 9,4% от заетите в земеделието са на възраст до 35 години, то през 2009-та те са едва 7,1%, а тези над 55 години от 56% през 2005-та, през 2009-та вече са 62%. Тежкият труд, ниските доходи и много други фактори прогонват младите от земеделието, показват анализите. Разбира се, нещата няма да се решат само с една мярка от ПРСР, но и тя е нещо. Още повече, че във време на криза мнозина, останали безработни, имат шанса да намерят препитание именно в земеделието. И отпускането на повече средства за тях, логично, ще отпуши подмладяването на човешките ресурси в сектора, ще повиши ефективността, защото ще дойдат повече работоспособни хора, а и безработните ще станат по-малко. Така че – с един куршум – няколко заека.
Разбира се, всеки може да има свое мнение по въпроса коя мярка трябва да получи най-много пари. Пък и тук всеки потенциален бенефициент, съвсем естествено, ще иска да придърпа чергата към себе си. Но едва ли това е най-важното. По-важно в случая е, че с тези промени ПРСР наистина ще заработи, или поне такива са очакванията, по-ефективно, средствата ще бъдат оползотворени по-пълноценно, защото да стоят неусвоени в бюджета на някои от мерките, а същевременно да не достигат за други – е повече от безсмислено. Дай боже, с това и земеделието ни да дръпне напред.
Коментар на Светослав Динков
