Трите атрибута на Великденските празници са: вяра, шарени яйца и козунак
Козунакът е предприел своеобразно пътуване по света - историята му започва началото си от 17 в. във Франция. От там постепенно се пренася в цяла Европа.
В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.
Счита се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915-1920 г. Дотогава за Великденските празници са се месили хлябове, наричани със звучните български имена колак, пармак, кравай.
Днес козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в предизвикателство за българската кулинарна фантазия.
Според изискванията на майсторите-сладкари, козунакът трябва да е добре бухнал и да се къса „на конци“. Често към тестото се добавят орехи, бадеми, стафиди, настъргана лимонова кора, локум, мармалад.
Козунакът по традиция се замесва рано сутринта в събота през страстната седмица от Великден. Консумацията му, разбира се, може да започне чак в неделя, след Възкресение.
Маята за козунака се замесва с брашно, прясно мляко, щипка готварска сол и щипка захар при температура 28-30 градуса.
След като сместа шупне, се добавят още брашно, яйца, захар, мляко и подправки. Меси се продължително време и се оставя на топло да увеличи обема си двойно, като за целта може да се сложи на водна баня.
Не трябва да се прекалява със захарта, защото в по-голямо количество тя пречи на бухването на тестото.
След като то втаса, от него се оформят дълги фитили, които се сплитат на плитка, за да стане козунакът на конци. Пече се на умерен огън в предварително загрята фурна.
Формата на козунака най-често е кръгла или продълговата, а големината му е по желание.
Важно е значението на обредния хляб: Символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
