Процедурата е дълга и сложна
Всяка опитна сеитба на ГМ-култури на открито се осъществява след получаване на специално разрешение (в съответствие с директива 2001/18). Ако плановете са културата да бъде отглеждана промишлено в Европа, тя трябва да бъде подложена на много по-дълга процедура за оценка според условията на същата директива. Безопасността на вноса се оценява в съответствие с регламента за ГМ храни и фуражи (1829/2003).
Основните принципи на този процес са следните:
1. Оценката на риска се извършва по отделни случаи, по отделни стъпки и по отделни начини на употреба от комисии, съставени от независими учени от името на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA). Кандидатства се поотделно за всяко ГМ “събитие” (въвеждането на конкретен щам от генетичен материал на определено място в растителния геном), като оценката се извършва въз основа на генетичната структура, модела на изразяване на протеините и други компоненти, взаимодействието между новите характеристики и съответната среда и предназначенията (храна, фураж, земеделска обработка, преработка и т.н.). Принципът да се извършва оценката по отделни стъпки означава, че ГМО може да се реализира пазарно само след като е подложен на задълбочена оценка в контролирана среда, след което се провеждат експериментални полеви изпитвания.
2. След като приключи оценката на въздействието върху околната среда и върху безопасността за хората и животните, EFSA отправя препоръка и ако последната е положителна, тя се превръща в основа на проекторешение, разработвано от Европейската комисия. След това решението се гласува от постоянен комитет, съставен от държавите членки. Ако постоянният комитет не вземе решение, се пристъпва към по-нататъшно обсъждане в Съвета. На практика тази процедура напълно се е политизирала, като редица държави членки рутинно гласуват срещу одобряването въпреки положителната препоръка от EFSA. Ако Съветът не успее да договори решение чрез процедурата за гласуване с квалифицирано мнозинство, въпросът се връща на Комисията, което удължава още една вече достатъчно дълга процедура.
3. Мониторинг след пазарната реализация, проследяемост и етикетиране: като общо положение на превантивния принцип, преди издаването на съгласие за пазарна реализация е необходимо да се одобрят планове за мониторинг, а пазарната проследяемост на продукта се осигурява чрез етикетирането и административното документиране в цялата хранителна верига. Пазарните одобрения се издават най-напред за период от максимум десет години. След изтичането на този период, „събитието” трябва отново да бъде подложено на процедурата за одобрение.
4. Информиране на обществеността: При провеждането на процедурите по одобряване на обществеността се предоставя информация посредством резюмета на представените от кандидатите технически досиета, посредством становищата, публикувани от EFSA и чрез интернет страниците на националните органи и на съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия.
5. Спазване на международните търговски правила: Европейското законодателство е съoбразено с изискванията за международна търговия на Световната Търговска Организация (то трябва да е ясно, прозрачно и недискриминационно) и с правилата за трансгранично движение, заложени от Картагенския протокол на ООН за биологична безопасност. Но политическият характер на процедурите по одобряване на практика води до спорове в СТО, поради създалото се усещане за нарушаване на търговските правила.
Можете да изпращате Вашите мнения и позиции свързани с ГМО на адрес: office@agro.bg
