Забавя се появата на нови видове вредители, които притежават 100% устойчивост на токсините
Най-голямата икономическа полза за САЩ от отглеждането на генно модифицирани растения, устойчиви на вредители, получават фермерите, които отглеждат в съседство на такива области традиционните сортове, се казва в статия публикувана в списание „Science”, пише Аgrosaveti.com.
Полетата с генетично модифицирани сортове, способни да устоят на вредители, намаляват популацията им в региона, което има благотворен ефект върху конвенционалните растения, а също така позволява на фермерите да направят икономии от химикали.
Друг положителен ефект от подобно „мозаично” разпределение на културите една спрямо друга е постоянното кръстосване на популациите от вредители, които вече са изработили в хода на еволюцията известна съпротива към генетично модифицираните растения с тези, които такава съпротива все още нямат. В резултат на това се забавя появата на нови видове вредители, които притежават 100% устойчивост на токсините, произвеждани от генно модифицираните растения.
Авторите на публикацията начело с ентомологът Уилям Хатчисън от Университета на Минесота са направили оценка на икономическите ефекти, свързани с отглеждането на генетично модифицирана царевица, която може да произвежда токсини, отблъскващи вредители - по специално на т.нар. царевичен стъблопробивач (Ostrinia nubilalis). Според изчисленията на учените, от началото на отглеждането на този сорт царевица фермерите в САЩ са успели да икономисат 6,9 милиарда долара. Голямата част от тази сума - 4,3 млрд. - са спестили стопанствата, които така и не са преминали към култивирането на генетично модифицирана царевица.
Тази солидна икономия се дължи на така нареченият ореол ефект - намаляване на популацията на царевичния стъблопробивач не само на територията на отглеждане на генно модифицираната царевица, но и на прилежащите земи.
В същото време, учените отбелязват, че ако всички фермери внезапно преминат към отглеждането на генно модифицирани сортове, това ще постави много от популациите на царевичния стъблопробивач на ръба на изчезването. В такава стресова ситуация, насекомото много бързо би развило устойчивост на токсините и в резултат разходите за въвеждане на нови сортове царевица биха били напразни.
