Според народните вярвания - вечерта, преди да се роди Христос, е първата от трите кадени вечери
Християнският свят отбелязва днес един от най-големите празници – Бъдни вечер, навечерието на Рождество Христово.
В различните краища на страната народът я нарича Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня и Неядка.
Според народните вярвания - вечерта, преди да се роди Христос, е първата от трите кадени вечери. Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване.
На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Според народното вярване, божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден.
По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник. Отначало разбърква с него огъня, наричайки: "Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!" После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни.
Масата трябва да е отрупана с всичко, което се произвежда в домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошаф, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година). В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света.