Разработката е на Института по инженерна химия на БАН
Поне 35 открития само на един институт на БАН могат да променят живота ни. При това - в една от най-коментираните напоследък области - енергийната ефективност. Вместо това те "отлежават" на хартия, а авторите им отчаяно търсят връзка с бизнеса и институциите, за да се завърти колелото и те да проработят. Но попадат в омагьосан кръг - в държавните институции ги посрещат чиновници на средно ниво, които рядко са в състояние да оценят потенциала, който проектите могат да имат за икономиката ни. Препращат ги към частните фирми, които пък невинаги могат да си позволят такава мащабна инвестиция. В резултат - някои от авторите просто отпътуват в чужбина, където се превръщат в част от чужди мозъчни тръстове за разрешаване на същия проблем. И успяват да внедрят своите проекти далеч по-успешно, пише "Стандарт".
"Проф. Крум Семков от Института по инженерна химия на БАН например работи в такъв мозъчен тръст в Ирландия", разказва инж. Чавдар Димитров. Той е човекът, който изстрадва родилните мъки на всеки един проект, защото помага написаното на хартия да види бял свят. Екипът му в Дългопол е нещо като "минитехнопарк", който създава пробните серии от разработките на учените, преди те да бъдат внедрени в промишлено производство. Навремето е бил в Централния машиностроителен институт, който е нещо като "баща" на днешните проекти за технопарк. Предприятието обаче отдавна е закрито - останало е само логото му на една от сградите, които могат да бъдат видени на път за летището. Димитров работи в Дългопол, като сформира екипи в зависимост от задачата, която му се постави. "Имаме напълно готови за внедряване в производството няколко инсталации. За някои от тях имаше интерес и от чужди фирми, но сделка не се получи, защото липсваха споразумения на държавно ниво", казва инженерът.
Един от проектите, които отлежават в института, е универсална машина за производство на билкови екстракти. "В момента ние продаваме в чужбина сушените билки, там ги превръщат в екстракти и след това ни ги продават на по-високи цени. В същото време имаме готов уред, който може да свърши това у нас", казва Димитров. Разработка на института пък може да извлича гориво от хранителни отпадъци като портокалови кори, картофени обелки и други.
"Холандия например се бе заинтересувала от този проект. Дори изпратиха техни отпадъци, за да се изчисли точно енергийният баланс и нужните количества", разказва инж. Димитров.
Според него, ако тази инсталация се комбинира с такава за производство на спирт, целият процес ще може да протича на практика без използване на външно гориво. От зърното ще се извлича дестилатът, а самите зърнени отпадъци ще се използват за добив на биогаз, който ще захранва производството. Въпросната инсталация за производство на хранителен спирт също е рожба на БАН и на въпросния проф. Семков. Преди време от нея се заинтересували кубински производители, които искали да поръчат стотици такива инсталации. Оказало се обаче, че няма междудържавно споразумение, което да гарантира сделката, и така идеята пропаднала.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
