Практиката доказва, че контролът със становища от РЗИ и процедури по екологични оценки не е достатъчно ефективен
В цяла България нараства броят на протестите, предизвикани от недоволството на местните общности от замърсяващи производства в близост до техните домове. Необходимостта от нормативни промени е призната от институциите, но с години се отлагат действията, които да гарантират здравната защита на местните жители край все по-многобройните кариери, инсинератори, депа…
Проблемът се корени основно в отменянето през 2011 г. на Наредба №7 за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, която е определяла задължителни отстояния - „здравно-защитни зони“ между източниците на замърсяване и обектите, подлежащи на здравна защита. Мотивът за отмяната е, че преценките на Регионалните здравни инспекции (РЗИ) в процедурите по превантивен контрол по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) - екологичните оценки, оценките на въздействието върху околната среда и оценките за съвместимост са достатъчни, за да гарантират здравната защита на населението. Целта – административно облекчаване на инвеститорите. Целта е постигната – инвеститорските проекти се множат. Но мотивите се оказват несъстоятелни.
Практиката доказва, че контролът със становища от РЗИ и процедури по екологични оценки не е достатъчно ефективен. Налице са множество нарушения и необективност при извършване на процедурите по ЗООС при допускане на мащабни инвестиционни предложения. Анализ на Зелени закони, включващ около 600 становища на РЗИ до регионалните инспекции по околна среда и водите за съгласувателните процедури по ОВОС между 2019 и 2023 г. доказва, че ролята на РЗИ остава изцяло формална. Повечето становища не извършват реален анализ и оценка на здравния риск, но съдържат заключението, че ако бъде спазвана действащата нормативна база в страната, не би следвало да възникне такъв.
От общо 264 бр. становища на РЗИ-Бургас за 4 години, само 3 инвестиционни предложения не са съгласувани положително заради здравен риск. Подобно е положението за РЗИ-Пазарджик - от общо 178 становища, няма нито едно отрицателно. За тези становища е изразена препоръката, че дори не е необходим и ОВОС. Идентични като съдържание и „ангажираност“ с въпросите на здравето са преобладаващата част от становищата за последните три години на РЗИ- Габрово и РЗИ- Враца.
Бездействието на здравните инспекции рязко контрастира с броя на жалбите от местните общности, отделни граждани и граждански инициативи, отнасящи се до опасни инвестиционни предложения в непосредствена близост до жилищата им. Анализ на годишните доклади на Омбудсмана на Република България за последните 3 г. показва трайно нарастване на жалбите по околна среда - от 535 за 2020 до 561 за 2022 г.
Случаите са от цяла България, както видяхме и на наш дебат с местни комитети през декември. Някои селища дори са жертви на няколко вида замърсяване. В с. Шишманци остава неоценен кумулативния здравен риск на няколко опасни производства, всички на по-малко от километър от последните къщи: кариера за добив на варовик, депо и завод за преработка на отпадъци, соларен парк. В с. Горно Сахране частен завод за производство на смоли оперира в самото населено място, а при с. Братя Кунчеви непосредствено до къщите се добиват подземни богатства.
Препоръки на Омбудсмана през годините и заявления за работни групи от Министерството на околната среда и Министерството на здравеопазването досега има, но не носят резултат. Конкретни мерки и действия от „Зелени закони“ заедно с 12 инициативни местни комитета изпратихме през последната седмица.
Анализът на „Зелени закони“, както и препоръките към новосформираната работна група към Министерството на околната среда можете да прочетете тук:
https://www.zelenizakoni.com/novini/merki-zamrsyavane-domove
