Това е важна първа стъпка
„Имаме споразумение”, съобщи преди минути Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун от Копенхаген за AP. Той веднага уточни, че това е само първата стъпка от един дълъг процес, който ще продължи на следващата климатична конференция в Мексико догодина. Основни автори на т.нар. Споразумение от Копенхаген са САЩ и Китай, които успяха да постигнат политическо разбирателство. Другите активни страни са Бразилия, Индия, Южна Африка и ЕС. Споразумението, обаче, е далеч от съвършенството и на практика е необвързващо.
Дипломатическата активност на американския президент късно снощи (18.12.09) е обобщена официално в споразумение от три страници. Съгласно неговите условия през следващите три години богатите индустриални държави ще отпускат по 30 млрд. долара годишно за бедните и си поставят за цел тези средства да се увеличат до 100 млрд. долара годишно до 2020 година, но без да дават гаранции. Документът включва метод за потвърждение на информацията за намаление на отделянето на вредни емисии – ключов момент, искан силно от САЩ заради нежеланието на Китай да допуска международен надзор.
Две години на подготовка и преговори за сключване на климатично споразумение, което да продължи Протокола от Киото, отидоха нахалост, смятат мнозина анализатори. Причината – липсата на обвързващ характер и на точна цел за намаляване на парниковите газове, казаха в прав текст делегатите на Судан, Боливия и Венецуела. Суданският представител Лумумба Ди-Апинг дори определи резултата от конференцията в датската столица като „Холокост за Африка”.
И ако мненията на делегатите от по-малките държави могат да се считат за не толкова определящи, то това на германския канцлер Ангела Меркел със сигурност няма да бъде подминато. Меркел определи Споразумението от Копенхаген като първа стъпка и добави, че лично тя го приема със „смесени чувства”.
Климатичната среща на върха, както наричат финалната част от конференцията в Копенхаген, завърши в обстановка на безпрецедентен разрив между страните-участнички. В хода на 12-дневната дискусия представителите на развитите и развиващите се страни не можаха да намерят общ език.
Причина за спора е призивът на развитите икономики като цел за ограничаване на глобалното затопляне да бъдат поставени два градуса по Целзий, докато развиващите се страни искат по-строги ограничения.
Друг основен спор е дали развиващите се страни трябва изобщо да намаляват емисиите си, и ако са длъжни, кой трябва да плати за усилията им.
