Тя включва четири главни цели и 23 цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 година
19 декември 2022 г. ще остане една от най-важните дати в историята на световната природозащита, ангажиращa човешкото общество в спешното и отговорно спасяване на биологичното разнообразие на планетата. Трийсет години след приемането на Конвенцията за биологичното разнообразие, на своята 15-та Конференция на страните членки (COP 15), представителите на 190 държави от цял свят, както и международни неправителствени природозащитни организации, сред които и BirdLife International, приеха Глобалната рамка за биоразнообразието. Тя включва четири главни цели и 23 цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г., сред които
- защита на 30% от сушата, океаните, крайбрежните зони, вътрешните води на Земята;
- намаляване с 500 милиарда долара годишно на вредните държавни субсидии за сметка на субсидиите насърчаващи опазване и възстановяване на биоразнообразието;
- намаляване на хранителните отпадъци наполовина, замърсяването и общия риск от пестициди и опасни химични вещества;
- устойчиво управление на площите със селско и горско стопанство, аквакултури и рибарство чрез прилагане на щадящи биоразнообразието практики;
- пълно интегриране на биоразнообразието във всички стратегически документи, планове за развитие, документи за оценка на въздействията върху околната среда и във всички сектори; мобилизиране до 2030 г. на поне 200 милиарда долара годишно във националното и международно финансиране, свързано с биоразнообразието, от всички източници – публични и частни.
Подчертава се необходимостта от „подход на цялото правителство и цялото общество“ за прилагане на Рамката. Основните показатели за оценка на резултатите включват процента на ефективно опазените земи и морета, броя на компаниите, които разкриват своите въздействия и зависимости от биоразнообразието и много други. Конвенцията за биологичното разнообразие ще комбинира национална информация, подадена до края на февруари 2026 г. и края на юни 2029 г., в глобални доклади за тенденции и напредък.
Конвенцията отправя послание за тази Рамка, че „без подобни действия ще има допълнително ускоряване на световния темп на изчезване на видове, който вече е поне десетки до стотици пъти по-висок от средния за последните 10 милиона години.“
Патриша Зурита, главен изпълнителен директор на BirdLife International, заяви в края на паметния ден: „Текстът на Глобалната рамка за биоразнообразието, одобрен днес, за щастие има ясната мисия да спре загубата и да възстанови биоразнообразието до 2030 г. В него са залегнали важни аспекти за опазване на биоразнообразието, финансите, правата на коренното население и местните общности и равенството между половете с ангажимент за възприемане на подход, основан на правата на човека.
Въпреки че амбицията по отношение на критичните елементи – видовете и екосистемите е по-малко ясна, има текстове, заслужаващи похвала. Ясна победа е целта 30×30 – ангажиментът за защита и опазване на 30% от сушата и океаните до 2030 г. Признаването, че усилията трябва да се насочат към опазването на намаляващите видове, за да се спре и обърне загубата на биоразнообразие, също е победа – с ангажимент за предприемане на спешни управленски действия за спиране на изчезването на видове и за значително намаляване на риска от изчезване до 2030 г. Отново обаче е разочароващо, че не се появяват конкретни измерими елементи, които да ни държат отговорни.
Финансовият пакет включва елементи, които са положителни и започват да запълват финансовия недостиг за средства за опазване на природата. Нуждаем се от повече такива средства и то по-бързо. Чрез този пакет се поема ангажимент да се увеличи значително и прогресивно нивото на финансовите ресурси от всички източници до 2030 г., като се мобилизират най-малко 200 милиарда щатски долара годишно по ефективен, навременен и лесно достъпен начин, и като се предложат механизми за подпомагане на навременния достъп до ресурси.
Като цяло, тези основни аспекти са обещаващи, но оставаме загрижени за несъответствията в измеримите елементи в рамката. Без конкретна пътна карта и проследими срокове бихме могли да правим повече стъпки назад, отколкото напред.
Сега тепърва предстои упоритата работа, започвайки вчера. Няма време за губене, планетата не може да чака.
Природата издиша последния си дъх и ние трябва незабавно да започнем нейното съживяване, като изпълним конкретно това споразумение и много повече.“
В началото на Конференцията генералният секретар но ООН Антониу Гутериш бе заявил, че се надява на тази среща да се осигури бъдещето на нашата планетарна животоподдържаща система. След днешния ден според думите му „Най-накрая започваме да сключваме мирен договор с природата.“
Ръководителят на Европейския съюз Урсула фон дер Лайен заяви, че сделката е „основа за глобални действия в областта на биологичното разнообразие, допълваща Парижкото споразумение за климата“.
На въпроса „Защо глобалната рамка за биоразнообразието е толкова важна и какво е значението ѝ за нас?“ Ваня Рътарова, изпълнителен директор на Българското дружество за защита на птиците отговори:
„Безспорно е, че целият ни живот – храната която консумираме, водата която пием, въздухът който дишаме и всички икономически дейности зависят от глобалната екосистема, която наричаме природа. Всеки организъм в нея е важен и има своя принос за нашето съществуване. Биоразнообразието, което включва разнообразието на видовете, разнообразието на гените и разнообразието на екосистемите, е и ключов и най-основен механизъм за справяне с климатичните промени. Но с нашите действия ние го подлагаме на най-бързото и мащабно изчезване досега. С десетилетия се говори за спиране на загубата на биоразнообразие, но се прави твърде малко или нищо и резултатът е драматичен. Днес 190 държави по целия свят, се обединиха и се съгласиха да действат, за да спасят природните екосистеми и видове и да защитят поне 30% от природата – на сушата и в морето.
Ние също носим тази отговорност, тъй като България все още е една от най-богатите на биоразнообразие страни в Европа. Но природата у нас също е подложена на огромен натиск. За щастие, в последните 10 години не сме регистрирали изчезнали видове, но някои видове, като египетския лешояд, червеногушата гъска и други, са вече много сериозно застрашени от изчезване, а повечето видове намаляват, дори най-обикновените. Драстично намаляват и местообитанията, използват се прекомерно много пестициди, замърсяват се и намаляват водите, а като страна, заради географското ни положение, сме изложени на сериозен риск от опустиняване. Ние от БДЗП работим неуморно за опазване на българската природа, но това трябва да стане национална кауза и да обедини усилията на цялото общество и всички икономически сектори.“
Превод на български език на официалното прессъобщение на Конвенцията за биологичното разнообразие може да намерите тук
