През последните 150 години близо 80% от крайречните природни местообитания и рибни ресурси на Дунав са били унищожени, а останалите са застрашени
Часове наред в рибарската лодка. Изгарящо слънце се редува с проливен дъжд. Не можеш да се скриеш нито от едното, нито от другото. Разчиташ на храна и вода, които носиш със себе си. Възможности за слизане на брега почти няма. Но извикваш на помощ издръжливостта си и продължаваш, час след час. Защото имаш важна работа за вършене.
Така изглежда типичен ден на експертите на WWF България, когато картират дъното на Дунав със сонар - една от дейностите ни, свързани с опазването на реката, местообитанията, които тя предоставя, и нейните обитатели.
Работата ни по Дунав често е изтощителна, изисква търпение и постоянство. Но е и изключително значима, удовлетворяваща и много се гордеем с нея. В следващите редове ще ви запознаем с някои от аспектите ѝ.
„… до ней Дунава синей…“
Неслучайно Дунав се споменава дори в химна на България. Реката е емблематична за нашата страна по редица причини. И все пак много хора не я познават добре и дори са изненадани да научат, че тя съхранява невероятно биоразнообразие.
За съжаление през последните 150 години близо 80% от крайречните природни местообитания и рибни ресурси на Дунав са били унищожени, а останалите са застрашени. Увреждането на реката се дължи предимно на преграждане на речното корито с бентове, изграждане на диги и издълбаване на дъното. Долен Дунав обаче все още е дом на уникални видове със световно значение, загубени на други места.
Такъв вид са критично застрашените дунавски есетри.Много сме разказвали за тях през годините, тъй като опазването им е сред акцентите в работата на WWF. Сега ще се спрем на една от дейностите ни, обвързана с есетрите.
Картиране на дъното на Дунав със сонар
През септември 2021 г. стартирахме хидрографско проучване със сонар. Целта – изследване на потенциални местообитания на есетрови риби. През 2021 г. бяха изследвани 22 пункта по цялото поречие на българския участък на Дунав, от район Връв (Видинско) до район Ветрен (Силистренско). През есента на 2022 г. продължихме работата в избрани участъци.
Как се прави картирането?
Избрания речен участък се достига с лодка, на която е позициониран сонарът с потопена във водата сонда. Чрез бавно движение на лодката в реката започват да се описват линии. Тези линии се наричат трансекти.
Особено важно е трансектите да са близо един до друг – колкото по-близо са, толкова по-подробни ще са получените данни и изображението на дъното ще бъде по-добро. Процесът е много бавен. Скоростта на лодката не трябва да надхвърля 8 км/ч, тъй като сондата подава сигнал към дъното, който се отразява, за да се създаде изображение. Ако лодката се движи бързо, сигналът е накъсан и изображението остава непълно.
Описвайки трансекти в реката, сондата измерва дълбочината, дължината и ширината на участъка и засича каква е растителността и твърдостта на субстрата (дъното). Данните се записват във файлове в сонара, които се качват в облачни сървъри. В последствие файловете се обработват и се създават карти.
Защо картираме дъното на Дунав?
От есента на 2022 до съвсем скоро - лятото на 2023 г. – експертите на WWF отново правиха хидрографско проучване със сонар. Фокусът този път беше не само върху потенциални есетрови хабитати, но и върху изследване на места в реката, където има драгажни дейности. Целта ни беше да проверим доколко местата, където се извършва драгиране, се припокриват с местообитанията на есетри.
Тъй като процесът по набиране на данни е бавен и все още продължава, изводите тепърва предстоят.
Размножаване на дунавската скумрия
Работата на WWF по Дунав не е свързана единствено с есетрите. Друга от дейностите ни е проучване на размножаването на дунавската скумрия, известна още като карагьоз. Това проучване е особено важно както за реката, така и за хората, чиито живот и прехрана са обвързани с нея.
Дунавската скумрия е морска риба, която навлиза и се размножава в българския участък на Дунав през ранната пролет. В продължение на хиляди години огромните пасажи от размножаващи се скумрии са били в основата на дунавската екосистема и поминъка на местните човешки поселения. След промените по реката, причинени от човека – построяването на язовири и диги и прекомерния улов, популациите на този вид намаляват драстично.
През последните години климатичните изменения също оказват своето негативно влияние. 2022 година например бе рекордно суха за Дунав и това не позволи размножаването на дунавска скумрия в реката. Много малко яйца бяха регистрирани.
Проучванията през настоящата 2023 г. засега показват леко възстановяване на размножаването, но то все още е далеч от оптималните стойности.
WWF остава посветена на мисията за опазването и възстановяването на дунавската екосистема. Ако вие също желаете да се присъедините към тази мисия, станете закрилник на есетра!
