Проф. Мекенян успява да прогнозира токсичността на химическите съединения чрез създадени от него високотехнологични софтуерни продукти
Българският учен проф. Ованес Мекенян съветва най-големите химични концерни в света. Това става ясно от предаване на авторитетното радио „Дойче веле". То излъчи интервю с българския професор, който ръководи лабораторията по математична химия към Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров".
Проф. Мекенян успява да прогнозира токсичността на химическите съединения чрез създадени от него високотехнологични софтуерни продукти и математични модели, уточнява „Дойче веле". Софтуерните модели на проф. Мекенян се прилагат и за регулаторни цели по опазване на околната среда от Държавните агенции на САЩ, Канада, Дания и Япония.
При експериментални тестове за определяне на токсичността и канцерогенността годишно се жертват близо 10 милиона опитни животни само в страните членки на ЕС. Икономическите и социални разходи за преодоляване само на един от известните токсични ефекти - кожната алергия, се оценява годишно на 29 милиарда евро. Високата цена на тези изследвания е причината Европейският парламент да препоръча на производителите да използват теоретични модели за прогноза на токсичността, основани на компютърно симулиране. Водещият екип от учени, който поставя жалоните на световната наука в това направление, работи в лабораторията по математична химия, ръководена от проф. Мекенян.
Той създава своята уникална експертиза още през 80-те години на миналия век, информира радиото. Тя става актуална в средата на 90-те години, когато Европейският парламент задължава със закон всички производители на химически продукти да ги пререгистрират, като гарантират, че нямат токсични ефекти. За да изпълнят изискването, компаниите трябва да тестват милиони опитни животни, необходими им са скъпоструващи изследвания и много време. Европейското законодателство обаче позволява да се използват и алтернативни модели на проучване на токсичността. Тогава става ясно, че българският учен проф. Ованес Мекенян притежава софтуерен модел, създаден от него в неголяма университетска лаборатория на един български морски град. Работата на бургаския професор е спасила живота на милиони опитни животни по света, уточнява радиото.
