Днес Драгоманското блато е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс
За първи път в България учени и артисти обединяват усилия в дългосрочна научно-творческа резиденция в името на опазването на Драгоманското блато, най-голямата влажна зона във вътрешността на страната. В рамките на четири години визуалният артист Мария Налбантова ще работи рамо до рамо с екипите на WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ по международния проект WaterLANDS.
Целта на артистичната резиденция е да изследва природозащитните дейности, тяхното въздействие и значение за хората и природата чрез инструментите на изкуството. Като част от международната инициатива Налбантова ще обменя опит и идеи с още петима европейски артисти, избрани след отворена покана, които проследяват работата по възстановяване на деградирали водни екосистеми във Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия.
Възстановяване на Драгоманското блато и изкуство
Макар в последните 30 години Драгоманското блато да се възстановява по естествен път, то все още е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.
„Усилията на WWF и СДП БАЛКАНИ насърчават процеса на възстановяване на влажната зона. Сред планираните дейности са изграждане на буферни зони за намаляване на замърсяването с изкуствени торове и пестициди от обработваемите земи, отстраняване на растителна маса от блатото и проучване на начини за нейното оползотворяване в селското стопанство“, разказва експертът от програма „Води“ на WWF Иван Христов.
С много любов и ентусиазъм Налбантова се включва в процеса на опазване на Драгоманското блато, за да пресъздаде в творбите си екологичните, социалните и икономическите аспекти от работата на природозащитниците
„За мен е изключително вълнение и радост, че имам възможност да се включа в дейностите по възстановяването на Драгоманското блато. В артистичната си практика изследвам екологични, социални и политически теми, като реагирам на определени пространства, събития и истории. С помощта на екипите от WWF и Сдружение за дива природа БАЛКАНИ ще мога да задълбоча художествените си изследвания върху въздействията и взаимовръзките между съвременното общество и заобикалящата го среда. Ще използвам интердисциплинарни подходи с пресечни точки между визуално изкуство, перформативни интервенции, работа с общности, екология и наука. По този начин ще търся възможни отговори на въпроси, като “Как се свързваме?” и “Какви са начините за комуникация и взаимовръзка между различни системи?”, споделя визуалният артист Мария Налбантова“, споделя визуалният артист Мария Налбантова.
В дейността си на Драгоманското блато, заедно с WWF и СДП БАЛКАНИ, Налбантова планира да работи по проекта „Карстови взаимовръзки“, който ще изследва съвместния живот в Драгоманското блато и околността. Художествените произведения ще рефлектират на специфичните географски и климатични характеристики, видовото разнообразие и история. Работата ще включва изследване на определени растителни и животински видове, участие във възстановителните дейности на терен, научни консултации с природозащитници.
Чрез художествените средства на рисунка, колаж, фотография, видео, аудио записи и скулптура ще бъдат изградени инсталации, потапящи зрителя в многопластова история на съвместен живот. В тази екосистема, през перспективата на растителните видове, ще научим повече за водата, почвата, за карстовите блата, за животинските видове, за проблемите в миналото, предизвикателствата на настоящето и възможностите в бъдещето.
Коя е Мария Налбантова?
Мария Налбантова работи в областта на съвременните визуални изкуства. Експериментира с различни медии и техники като рисунка, колаж, намерени обекти, инсталация, видео и фотография. Тя изгражда спекулативна реалност, в която природата и синтетичните материали се преплитат, като поставят на преден план критични социални, политически и екологични проблеми. Много често работи с намерени образи, предмети и обекти и всички следи от време, които те носят. През пролетта на 2022 г., Мария Налбантова бе резидентна художничка в Ню Йорк, като носител на наградата БАЗА за съвременно изкуство през 2020 г.
Повече за WaterLANDS
WaterLANDS (www.waterlands.eu) е петгодишен проект с 32 партньора от 14 държави, финансиран от програмата на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Професионалисти от света на науката, бизнеса, природозащитата и отговорните институции обединяват сили, за да вдъхнат нов живот на увредени влажни зони на площ от 10 500 хектара в шест държави – България, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия. Ангажирането на местните общности и заинтересованите страни в процеса на възстановяване е ключов подход, който да доведе не само до съживяване на природата, но и до социално-икономически ползи за населението.
Историята на Драгоманското блато
Разположено на 35 км от София, през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено за земеделски цели след изграждането на отводнителни канали и помпена станция. След приключване на отводнителните мероприятия влажната зона започва постепенно да се възстановява, а ценни видове като големия воден бик, голямата бяла чапла, белооката потапница и европейската видра намират своя дом тук. Благодарение на усилията на СДП БАЛКАНИ се реинтродуцира хищното растение алдрованда и се изгражда посетителска инфраструктура. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност и изградените дървени пътеки и наблюдателна кула. Днес Драгоманското блато е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“, както и от Европейския зелен пояс, а през 2011 г. е обявено за влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция.
Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата и крайбрежни естуари, влажните зони като Драгоманското блато са дом на 40% от видовете в света. Те улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа. Това би довело до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания.
