WWF улови и премести мечката, забелязана в Габрово

Новият ѝ дом се пази в тайна от съображения за сигурност

Спасителният мечешки отряд на WWFуспя да улови млада мечка, която бе забелязана многократно в покрайнините на Габрово през последните седмици. Животното, което беше скъсило опасно много дистанцията си с хората, беше упоено в рамките на спасителната акция и успешно беше преместено по-високо в планината. На този етап местоположението му се пази в тайна от съображения за сигурност. В операцията освен членовете на Отряда на WWF участва и представител на местното Ловно-рибарско дружество „Чардафон“, а от Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ предоставиха ремарке за транспортиране на мечката, както и техника за улавянето ѝ.

Веднага след като стана ясно, че мечката е попаднала в заложения капан Спасителният отряд се отправи по спешност към мястото.

„Използвахме капан тип “кълверт” – един от най-безопасните и хуманни видове капани. Той представлява голяма конструкция с рампа и врата от едната страна, а вътре в него се инсталира примамка. Когато мечката дръпне примамката, вратата автоматично се затваря. Големината на самата конструкция и бързината на затваряне свеждат до минимум шанса мечката да бъде наранена от вратата“, сподели Александър Дуцов, старши експерт в програма „Опазване на видове“ във WWF.

Специалистите упоиха животното, след което го прегледаха и извършиха измервания на различни параметри: като дължина и височина на тялото, ширина на лапите, дължина на опашката и състояние на зъбите. Данните са необходими, за да се установи общото физическо състояние на мечката и начина, по който се развива. На врата на животното беше поставен специален GPS нашийник, с който ще се следи неговото местополжение в бъдеще и то бе транспортирано до новия си дом в Стара планина, далече от населени места.

„Мечките обитават огромни индивидуални територии и могат да изминават десетки километри на ден. При преместване обаче се появява факторът „стрес“, на който разчитаме, за да откаже животното да се приближава до населени места. Методът е често практикуван в чужбина. Надяваме се мечето да се адаптира успешно към новата си среда“, допълни още Дуцов.

За мечката бяха подадени множество сигнали през последните седмици. В социалните мрежи се появиха редица снимки и видеоклипове, на които се виждаше, че тя не показва страх от хората. Експертите на WWF напомнят, че подобно поведение е рисково и е предпоставка за евентуални конфликти между мечки и хора. Те предупреждават, че през пролетта видът е активен в търсенето на храна, а много населени места у нас са разположени в близост до райони, обитавани от мечки.

WWF следи отблизо и ситуацията в село Антон, където наскоро мечка притесни местните жители. Преди няколко дни експертите посетиха селото, за да монтират два електропастира около пчелните кошери, привлекли вниманието на животното. Те предполагат, че в района може да има още едно животно.

Мечките обичайно избягват срещите с хора. През пролетта обаче те са особено активни в търсенето на храна. Влияние оказва и размножителният период, който трае в момента – едрите мъжкари понякога проявяват агресия в търсенето на партньорка, което пък кара по-дребните мечоци и майките с малки мечета да странят от тях и да слизат в ниското, близо до населени места.

WWF призовава: не хранете мечките! Това е един от най-важните съвети, за да се избегнат конфликти между мечки и хора. Дивите животни лесно привикват към достъпна храна, но това може да им навреди, да ги направи опасни и дори да доведе до фатален край за тях.

Какво още да правим и какво в никакъв случай да не правим в случай на нежелана среща с мечка прочетете тук.

Още за Спасителния мечешки отряд на WWF:

Спасителният мечешки отряд e създаден, за да реагира при сигнали за проблемни мечки и да допринася за намаляването на конфликти между хора и мечки в рисковите райони на Родопите, Рила, Пирин и Централна Стара планина. Сформиран през есента на 2020 г., оттогава той е получил десетки сигнали за наблюдавани мечки и следи от тях в или в близост до населени места. Членове на отряда посещават тези райони и се свързват с кметове, ловци, горски служители, гранични полицаи, за да си набавят нужната информация за всеки отделен казус.