Важно е да бъде изградена система, която да защитава ландшафта, задълженията за който са пръснати в 10 секторни закона без механизми и отговорности на властите да действат
Въпреки че в България има 10 закона, които предвиждат опазване на ландшафта, все още има нужда от приемане на нов, рамков закон, смята експертът от инициативата „Зелени Закони“ Тома Белев. Ландшафтът трябва да бъде опазен като основа за идентичност и качество на живот „в райони с призната изключителна красота и обикновени такива“, според влязлата в сила през 2005 г. Европейска конвенция за ландшафта, но все още няма достатъчно закрила, както показа искането на 1700 граждани, 50 организации и 50 учени от природните науки, които пожелаха той да бъде защитен и от Конституцията.
В действащите закони за опазване на околната среда, биоразнообразието, културното наследство, Черноморието, устройството на територията, водите, горите, опазване на земеделските земи, защитените територии и пътищата има елементи на опазване на ландшафта. Не съществува обаче обща система на отговорности и процедури. Решенията по места се взимат изключително по инициатива на собственика на имота заедно с кметовете, а контролни функции има само екоминистерството по линия на закони за опазване на околната среда и за биоразнообразието – като по заявленията на настоящия министър Юлиян Попов, явно и самото ведомство не е напълно информирано за инструментите си.
Нов закон за ландшафта трябва да осигури защита, като:
- Запълни липсата на система за идентифициране и описание на ландшафтите, както и за мониторинг на промените в тях. Там, където изобщо има картиране на ландшафти - като в плановете за управление на защитени територии и някои общи устройствени планове, се използват напълно различни класификации. Няма как да бъде управлявано нещо, което дори не е идентифицирано и не е посочен орган, който да носи отговорност за неговото управление.
- Създаде система, която да оценява измененията в ландшафтите и определяне на нужните намеси – редица законови текстове предвиждат рекултивация, например, но при неясен механизъм и отговорности
- Въведе система за оценка на екосистемните услуги, оказвани от елементите на природните ландшафти. Сега собствениците им не добиват от тях доходи. Един пример от туризма - собственици на горски територии в границите на курортният комплекс „Пампорово“ са ограничени от устройствения план да застрояват горите си, обявени за зелена част на комплекса, като в същото време общината ги таксува годишно с имуществени местни данъци, а собственици на хотели предлагат с по-високи цени стаи с изглед към гората. Същото може да посочим и за собствениците на имоти, разположени в парковете на София или на брега на морето.
- Създаде механизъм за определяне на качествата на ландшафта, които обществото цени. Да си спомним, че само преди седемдесет години пушещите комини на индустрията и енергетиката бяха символ на развитието на обществото ни и бяха част от ценностите, които се налагаха от държавата по всички възможни начини. Днес никой не иска да вижда пушещи комини пред прозореца си, даже от тях да излизат само водни пари. Това определяне на качествата трябва да е резултат от широка обществена дискусия и органите на трите власти трябва да съобразяват действията си.
Важно е да бъде изградена система, която да защитава ландшафта, задълженията за който са пръснати в 10 секторни закона без механизми и отговорности на властите да действат. Властите, свързани със земеделието, транспорта и туризма, нямат никакви задължения и инструментариуми за отчитане значението на ландшафта и въздействието върху него при прилагането на властническите си правомощия, а органите за околната среда и водите не ги прилагат ефективно. Единен Закон за ландшафта трябва да сложи общ механизъм и критерии за запазване на средата, както и остойностяването ѝ и възмездяването за ценните функции, които тя има за местната идентичност и туристическия бизнес.
Подробна мотивация за нуждата от нов закон дава текстът на сайта на Зелени Закони: https://www.zelenizakoni.com/novini/spec-zakon-za-landshafta
