Реколтираните площи към 1 август са 10 870 535 дка
В сряда министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков оповести в Министерски съвет данни за неокончателните резултати от жътвата на есенниците. По информация, предоставена от областните служби „Земеделие” и обобщени от Дирекция „Растениевъдство”, към 1 август 2013 г. реколтираните площи с пшеница са 95,23%, като прибраното зърно е рекордно по обем за последните 8 години и възлиза към 1 август на 4 669 221 тона при среден добив от 429 кг/дка към момента.
Ожънати са и 99,87% от площите с ечемика, като производството е 695 862 тона при 377 кг от дка. Прибрана е и почти напълно и реколтата от тритикале (91,15%) и рапица (93,26%).
Министър Греков съобщи още при представянето на данните за жътвата, че са произведени 328 000 т рапица, като се увеличава и добивът на ръж – 13 238 т. Той посочи още, че се очаква и силна реколта от царевица и слънчоглед през тази година при запазване на благоприятни метеорологични условия.
По данни на дирекция „Растениевъдство” реколтираните площи от пшеница към 1 август тази година са 10 870 535 дка, което изпреварва количеството ожънати площи спрямо същият период на предходната година, което е било 10 754 558 дка. Поради по-високият среден добив от 429 кг/дка (при 399 кг/дка за 2012 г.), производството е нараснало с 374 000 тона, като тази година достига 4 669 221 тона към 1 август при 4 295 223 тона за същия период на 2012 г.
Жътвата на пшеницата е приключила в областите: Варна, Враца, Габрово, Добрич, Монтана, Разград, Силистра, Сливен и Стара Загора. Последни количества пшеница се прибират в области Бургас, Ловеч, Пазарджик, Ямбол, Хасково, Шумен и др. Все още се жъне в области Благоевград, Кюстендил, Перник, Плевен и София област.
Изнасянето на суровина не е най-ефективният начин за печелене, счита министър Греков, както по отношение на земеделските производители, така и за държавата. Част от зърнената суровина задължително трябва да се включва и в други сектори като животновъдство и в хранителните вериги за производство на други храни, категоричен е министърът. Така те могат да се използват за получаването на допълнителна стойност за гражданите на страната ни, е убеден министърът.
Министър Греков посочи още, че по данни на Национална служба по зърното към 25 юли т.г. 65.41% от ожънатата пшеница от нова реколта е с високи хлебопекарни качества. Това се отнася към първа, втора и втора Б групи.
Към същия момент на миналата 2012 реколтна година този процент е бил 87.9%, когато 2012 г. се оказа с рекордно добро качество в последните 10 години. Същевременно качествената реколта тази година е с 10.51% в повече в сравнение с 2011 г., когато пшеницата с високи хлебопекарни качества беше 54.9% и с 41.61% повече от 2010 г., когато в резултат на лошите агрометеорологични условия, пшеницата бе с влошени показатели и качественото зърно беше едва в рамките на 23.4%.
Като цяло към момента качеството на пшеницата от реколта 2013 година отстъпва по стойност само на показателите на миналата рекордна реколтна година, но е по-добро и в сравнение с 2011 и далеч по-добро от 2010 година.
Качеството продължава да бъде много високо, като се доближава до рекордното миналата година, което бе най-добро за последните 10 години. През тази година за сравнение Първа група е 3.44% пшеница при 5.5% за рекордната 2012 година и при едва 1.7% за 2011 г и 1.1% за 2010 г.
Пшеницата втора група е 10.79% при 40.3% за 2012 рек. г.; 9.6% за 2011 г. и 4.3% за 2010 г. Втора Б група е 51.18 % от пшеницата при 43,2% за 2012 реколтна година и 43.6% за 2011 г. и 18.4% за 2010 г. Трета група е 34.59 % при 11,0% за 2012 рек. г.; 45.1% за 2011 г. и 76.2% за 2010 г. Данните са на база ожънати 3 731 494 т пшеница, от които са взети и анализирани 914 броя проби за 1 181 636 т, което представлява 31.66% от общо добитата към момента пшеница реколта 2013 година.
Според анализа на Национална служба по зърното 74.37 % от произведената пшеница е с качество, удовлетворяващо изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия. Това е с 21% по-малко от миналата рекордна година, но със 7.97% повече спрямо 2011 г. Основният извод, който може да се направи е, че количествата на пшеницата с високи хлебопекарни качества са повече от достатъчни за гарантиране на хлебния баланс на страната, при средногодишно потребление от около 1 100 000 т за производство на хлебни изделия и брашно.
