Не се плаши ни от криза, ни от странни „забрани“
Никулден отмина. Търговците отново отбелязаха бум в продажбите на риба. Около 65 на сто от търговията с нея е именно около празника на Свети Никола, показва статистиката. Както всяка година, на 6-ти декември българите се втурнаха да осигурят традиционното за този ден ястие на трапезата. И хич не се впечатлиха от малко странните предупреждения на някои представители на православната църква, че риба на празника можели да хапват само именниците, както и онези, които се черкуват в храм, носещ името на светеца-покровител на рибарите. Обичаят си е обичай и едва ли някакво тълкуване на каноните може да забрани на народа да го спази. Че какво е Никулден без шаран на масата? Сигурно рискувам да си навлека гнева на въпросните представители на духовенството, но все пак хубавото е, че се намериха и други, които отрекоха забраната. Едва ли беше особено изненадващо, че Българската православна църква се оказа разделена на две в позицията си да хапваме ли, или не, риба на светия ден.
И докато рибните витрини в хипермаркетите бяха опоскани, а народът заделяше от изтънелия си бюджет, за да почете празника, в същото време една друга сага продължаваше да забавлява зрителите. Новинарските емисии излъчваха епизод след епизод сериала „Калинка”. Пък който изпусне тв емисиите, може да проследи сюжетното развитие в сутрешния вестник или в интернет. Ако, разбира се, му е чак толкова интересно. Всъщност, общото между българската традиция и сагата може би е точно наличието на шарана – само че в „риалити сериала“ шараните се оказаха много – и то да бяха само на национално ниво – как да е, ами излезе, че на въдицата са се хванали и други – на доста по-високо, европейско ниво. Дали ще излязат и още от „улова” – поживём, увидим, както казват руснаците.
Но стига с калинките – тази тема достатъчно се преекспонира и достатъчно втръсна на българите. Точно на 6-ти декември един известен български политик въведе нов термин – „вкалинчване”. С това той нарече всички скандали, които разтресоха и продължават да тресат нашата държава. А през това време народът показа, че криза-не криза, празниците са си празници. И поне един ден всеки иска да се почувства човек. Понеже закъснях с купуването на риба, вечерта почти да се размина на косъм и да се прибера с пръст в уста. Все пак успях да грабна буквално последната, преди друг клиент, награбил вече две-три, да ми отмъкне изпод носа. Хладилната витрина в хипермаркета беше празна. За каква криза говорим тогава? Българинът от такива неща се не бои, помислих си. Както и друго – че цените навсякъде бяха нормални – направо нарушаване на превърналото се в традиция поскъпване – не само на рибата; по Великден сме свикнали с космически цени на яйца, козунаци и агнешко, същото се получава по Коледа и Нова година със свинското. Дали защото родните търговци вече са станали по-европейци или защото бюджета на българските купувачи вече не е толкова европейски? Така или иначе, фактът си факт и той може само да ни радва.
И все пак, доста нашенци предпочетоха да си купят никулденската риба от близкия пазар. Нашето проучване показа, че 40 на сто от посетителите на сайта ни намират именно там рибата, с очакването, че ще спестят някой лев, макар и това да крие известен риск – никога не можеш да си напълно сигурен нито в произхода, нито в годността ù. А и особена разлика в цените, поне тази година, нямаше. Но пък има някаква тръпка –своеобразна романтика. Лошо няма – стига да внимаваш малко повече – според задължителните изисквания, търговецът трябва да държи стоката замразена, в лед, а не във вода. Освен това, трябва да има и документ за произход. Ама кой ще ти обръща внимание на такива „подробности”. Народът купува като за последно. Все пак, основният източник за набавяне си остава магазинната мрежа – 53 от на сто от гласувалите миналата седмица в анкетата казват, че залагат на нея. Едва 7 процента са заложили на „модерни” алтернативи, като напр. да поръчат от ресторант или кетърингова фирма – било защото са прекалено заети, за да си приготвят традиционния специалитет сами вкъщи, било, защото не ги бива в кулинарните тънкости или пък… просто защото ги е домързяло. Все пак, традициите може и да не са точно това, което бяха, но българинът си им остава верен. И каквито и времена да дойдат, не забравя да почете празника както си му е редът, да се събере семейството край трапезата… И може би това едно от нещата, които ни дават сили да издържим на всякакви кризи и да оцелеем.
Коментар на Светослав Динков
