Според винопроизводители, ще докажем най-много 650-800 000 декара лозя, при договорени между Министерството на земеделието и горите и ЕС 1.53 милиона декара
България получава увеличени квоти за безмитен внос на вина в страните от Европейския съюз до пълноправното й членство, стана ясно след като Министерски съвет утвърди споразумение с Европейската общност, влизащо в сила със задна дата - 1 януари 2005 г. Българските производители вече ще могат да изнасят с 2200 хектолитра повече пенливи вина в сравнение със старата квота, която бе за 1800 хектолитра. При бутилираните вина квотата става 510 хил. хектолитра на година при предишно количество от 485 хил. хектолитра. При наливните вина квотата запазва предишната си стойност - 195 хил. хектолитра. Без промяна са и количествата за безмитен внос в Европа на вина от прясно грозде - 73 100 хектолитра.
България ще успее да докаже пред Европейския съюз най-много половината от договорените засадени лозя до 2007 г., когато се очаква да влезем в Евросъюза.
Според винопроизводители, ще докажем най-много 650-800 000 декара лозя, при договорени между Министерството на земеделието и горите и ЕС 1.53 милиона декара.
След влизането ни в Евросъюза ще ни бъдат наложени ограничения като засадените площи ще могат да се увеличават едва с 4-5% на година. Ограниченията ще действат до 2010 г. Според националната стратегия за развитие на лозарството и винарството след този период насажденията трябва да нарастват с 10% годишно. До 2025 г. необходимите инвестиции в лозарството и винопроизводството са за 3.2 милиарда лева.
Изнасяме вино предимно за Русия и ЕС като нашите бутилки стоят изключително на най-долните рафтове, където са вината от най-ниския ценови сегмент.
С 9 на сто се е увеличило производството на български вина през миналата година, съобщи министърът на земеделието и горите Нихат Кабил. За година общият износ на вина е надхвърлил 100 милиона литра, което е ръст от 26 на сто спрямо 2004 г. Основният износ е за Русия - 60.6 на сто от бутилираните ни вина и 62 на сто от наливните са за там. По-обем на вноса от България следва Полша. Общо страните от ЕС внасят 36% от българските вина, показва официалната статистика.
Опасенията на експертите са, че има опасност българските вина да стават все по-неконкурентни на международните пазари. Според данните 32% от лозовите ни насаждения са над 31-годишни и са за изкореняване. Само 1 на сто са тригодишните лозя, но те все още не раждат грозде. Младите насаждения между 4 и 10 години са едва 3 процента.
Въпреки това, производителите от Южна Африка, която е традиционен производител на вино, са се уплашили от нарастващите обеми на българското производство. Тези страхове са напълно необосновани. Република Южна Африка скоро ще изгуби мястото си в челната десетка на страните производителки на вино в света поради липсата на площи за нови лозя, затова би трябвало да се насочи към специализираните пазари. По обем на производството Южна Африка достигна 9-о място в света. Най-големият район за производство на вино в страната е югозападната й част - около 834 млн. литра годишно. Липсват обаче площи за нови лозя. Първите лозя там са от времето на френските хугеноти (17 век). Южна Африка е на път да бъде надмината по обем на производството от производители като България и Китай, които засяват големи площи с лозя.
