Св. Николай се счита за покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите
Никулден - ден за почит към свети Николай Мирликийски Чудотворец, е празник на рибарите, моряците и банкерите. Никулден заема важно място в българската празнична традиция. Според народните вярвания, когато шестимата братя светци си разделяли света, на Николай се паднали всичките води. Отредено му било по вода да ходи, кораби да води, по морета ветрове да спира. Затова в този ден лодките и корабите не плават в открито море. Рибарите, моряците и техните семейства участват в тържествената литургия, а след това организират буйни празненства за Никулден.
Св. Николай Чудотворец, който е роден през 280 г. в Мала Азия, провинция Ликия, живял по времето на император Константин Велики и е бил архиепископ на гр. Мир. Той присъствал на Първия вселенски събор в Никея. Умира през 325 г., оставяйки след себе си спомена за удивителните морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци по време на катастрофите.
Българите почитат Св. Николай и като пазител на семейството, жилището и добротата.
Още като младеж той наследил голямо богатство от баща си и раздал всичко на децата и бедните си съграждани. За добрите му дела се разказвали множество легенди. Така, например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.
Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Свети Никола е починал на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата.
Задължително на Никулден на масата присъства шарана. Преданията казват, че Свети Никола спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката именно с шаран - това е причината традиционно, именно тази риба да присъства на празника.
Някога на никулденската трапеза задължителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и обреден хляб (в различните населени места се нарича никулски хляб, колак, боговица, светец), които се осветявали.
Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла - за да носи пари през цялата година.
Костите пък не изхвърляме, а закопаваме в земята или пускаме в течащи води - за да се умножи семейството и да има благополучие. Някога майките използвали костта от главата на шарана (която прилича на кръст) като амулетче, което пришивали в дрехите на малките деца, за да ги пази от болести.
На Никулден по българска традиция може да се посвети рибен курбан. Тогава шарана се приготвя цял - пълнен с ориз и орехи, когато е готов се прикадява с тамян, начупва се и се раздава за здраве
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (които свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия - постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.
На този ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нино.
