Съвременният обичай включва наблюдение на дупките на мармотите в ранно утро
На 2-ри февруари в САЩ и Канада отбелязват денят на мармота. Според фолклорните вярвания, ако мармот, показал се от дупката си на този ден, не може да види сянката си, той ще напусне дупката си и по този начин ще даде знак, че зимата скоро ще свърши. От друга страна, ако мармотът види сянката си, той ще се върне обратно в дупката си и зимата ще продължи още шест седмици.
Празникът, който започва като германски обичай в югоизточна и централна Пенсилвания през 18 и 19 век, води началото си от древно-европейски обичай за прогноза на времето по поведението на язовец или свещена мечка. Също така има сходство със средновековния католически празник Сретение господне, както и с езическия празник Имболк, заемащ важно място в келтския календар, който се е празнувал на 2-ри февруари и също включва прогнозиране на времето.
Съвременният обичай включва наблюдение на дупките на мармотите в ранно утро. В югоизточна Пенсилвания ложите на мармотите празнуват с всенародни веселия, на които се сервира храна, изнасят се речи и се изпълняват пиески или пародии за забавление. Задължително се говори на пенсилвански немски диалект и тези, които говорят английски по време на събитието, са длъжни да платят глоба от 5, 10 или 25 цента на дума. Глобата се пуска в купа, поставена в центъра на масата.
Най-масово празникът се чества в град Пънксутейни, Пенсилвания където по около 40 000 души се събират да празнуват от 1886 година до наши дни. Празнуват го също в много други щати, както и в Канада, а Далаският Университет в Ървинг, Тексас, е приел Деня на мармота за свой официален празник и го отбелязва грандиозно всяка година.
Степният мармот живее в дупки с дължина 5 - 20 м. и 20 см в диаметър, такива са обикновено размерите на галериите, които водят до леговището . Това негово убежище се намира на около 2,50 - 3 м дълбочина. То прилича на стая с размери 1 м на 50 см и е застлано с по-дебела или по-тънка постелка.Когато копае подземния си апартамент, едрият гризач натрупва изхвърлената пръст на около 20 - 25 м от входа на височина до 50 см. Около леговището от 4 до 10 тунела служат за убежище в случай на опасност. Въпреки това тези галерии никога не са свързани с главното леговище, което приютява цялото семейство. Голям чистник, степният мармот никога не замърсява жилището си с екскременти — той ги отлага в специално пригодени вдлъбнатинки върху насипа. Активни призори, степните мармоти се прибират под земята към 10 - 11 часа преди обяд и излизат отново най-рано къмзалез-слънце. Когато небето е облачно и духа силен вятър, те излизат от леговището си през целия ден, но всеки път за кратко време. Ако обаче вали силен дъжд, те изобщо не напускат убежището си. Повечето от мармотите обитават планините на Европа, Азия и Америка. Степният мармот и някои други видове се срещат често из южните степи на СССР и на Централна Азия. Той не се среща вече в такова изобилие, тъй като огромните безводни площи, където живееше преди, днес се обработват, напояват и обликът им се промени. Ако не се вземат природозащитни мерки, съществува реална опасност видът да изчезне. Степният мармот се храни с няколко десетки видове растения, но грижливо избягва лютивите или отровните. Стомахът му съдържа понякога повече от един килограм храна.
