Близо две трети от гласувалите в седмичната анкета на www.agro.bg са оптимисти за неговото бъдеще
Навярно повечето от нас са се замисляли кои са първите асоциации, които ни идват наум, когато говорим за България. Несъмнено – много са. Сигурно всеки се сеща за негативните явления от годините на прехода – като ширеща се корупция, престъпност, стоки-ментета, дупки по улиците… или лошите страни на националния ни манталитет… или пък това, че все чакаме някой „да ни оправи”. Има се предвид – стандарта ни на живот, средата, в която живеем, заплатите, пенсиите…
Да, но не можем да бъдем толкова черногледи, нали. Със сигурност всеки може да се сети и за много алюзии с положителен знак. Навярно едно от първите неща, за които българинът ще се сети, е красивата ни природа (с което не твърдим, че само ние си я имаме); историческото наследство от древни времена… Мадарският конник, розовото масло, специалитетите от националната ни кухня и какво ли още не.
Преди седмица, по повод предишната анкета на www.agro.bg ни, дойде реч за ракията. Гърците, например, си имат узо. Защо пък ние да си нямаме типично наша си, традиционна алкохолна напитка? Повечето гласували застават твърдо „за” идеята. И понеже сме подхванали на хранително-вкусова вълна, да продължим – и пак в традиционен стил, разбира се. Ако чужденец ви дойде на гости, какво ще му предложите, за да го изненадате? Шопска салата, може би? Баница? Пълнени чушки, зелеви сарми… И да, разбира се, кисело мляко!
Този традиционен български специалитет, който всички обичаме от деца. Продукт, който всяка вечер рекламират по телевизията. Който дават на работещите във вредните производства. Който присъства на регалите на всеки супермаркет и… на всяка българска трапеза. И без който тараторът и салатата, известна като „Снежанка” нямаше да ги има. Нито пък айранът – онази напитка, която гони махмурлука и разхлажда през лятото.
Историята на киселото мляко тъне в загадки. Различни са версиите откъде точно и как се е появило. Според една от тях, номадските племена в древността държали млякото в кожени мехове. При този начин на съхранение, в него попадали различни микроорганизми. И млякото се вкисвало. Други пък смятат, че „откриватели” на йогурта са траките. По техните земи процъфтявало овцевъдството, затова и млякото било в изобилие. Траките установили, че прокисналото се запазва по-продължително от прясното. А като смесвали двете, получавали продукт, известен като квасено мляко или „прокиш”.
Въпреки многото хипотези, учените са убедени, че родината на днешното кисело мляко са Балканите и най-вече България. По нашите земи от векове се усъвършенства технологията за производството му, затова и днес то заслужено може да заеме мястото си сред символите на страната ни. Нищо, че отдавна е познато по целия свят. И че според статистиката, най-много кисело мляко консумират французите – до 14,5 килограма кисело мляко за година. Германците пък – около 14 кг, а шведите – 13,5 кг.
И независимо, че белият деликатес не успя да се класира в челните редици на българските символи, то все пак успя да се вреди в 33-та финалисти, сред които – победителят – Мадарският конник, подгласниците му – кирилицата и хълмът Царевец, а също и – розата, розовото масло, Рилският манастир, баницата, кебапчето и ракията.
Но пък тази година му откриха цял паметник. Посветен е на откривателя на бактерията в млякото „Лактобацилус булгарикус” д-р Стамен Григоров. „Трябва да възродим имиджа на българското кисело мляко, което прославя България по света, заяви министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов при откриването на монумента. – Киселото мляко е част от нашето национално наследство и е традиционен български продукт, известен с хранителните си и лечебни свойства. Това, което ние сме длъжни да предоставим на съвременния потребител, е възможността да консумира всеки ден истинско кисело мляко, което дарява със здраве и живот. Нека съхраним този уникален продукт за България, с който сме известни по цял свят и се гордеем с вкуса и качеството му.”
Съгласни ли сте? И възможно ли е, според вас, да бъде възроден имиджа му?
Мнозинството от гласувалите през изминалата седмица – над 60 на сто, са категорични: да, защото е традиционен продукт на трапезата на българина. Макар, че вече никой не знае какво точно купуваме от магазина. Всеки, който познава вкуса на истинското кисело мляко, може да потвърди, че разликата е очевадеща. Но пък и нашенецът като че ли все повече свиква с „модерния“ му вкус. А децата пък вече започнаха да го възприемат като „лекарство” – когато ги запитат какво има в киселото мляко – веднага отговарят: калций и витамини. Че е вярно – вярно е. но все пак киселото мляко си остава една проста храна…
Около 35% казват: едва ли, защото животновъдите у нас не получават достойно заплащане. А нещата, както е ясно, са навързани: няма достатъчно пари, няма животни, няма суровина… А към това – и ефектът от ценовата ножица – между търговските вериги и производителите… И се получава верижна реакция: добавки като нишесте и сухо мляко допълват съдържанието в кофичката, растителни мазнини заместват оригиналните, консерванти се добавят, за да издържи продуктът по-дълго. И ето ти евтина имитация на позабравения оригинал. При това – продукт, който мое дълго да стои на щанда, без опасност капачката да експлодира.
А да не забравяме и друго – че, особено в тази криза, жизненият стандарт на българина съвсем се срина. И логично е в тази ситуация да се интересува на първо място от цената на продукта, а след това – от качеството. Да не говорим и че дори скъпите марки нерядко се опитват да „минат метър” и имитират истинското, като всъщност съдържат повече добавки, заместители и подобрители, отколкото това, което трябва да съдържа една кофичка кисело мляко. Та ето защо е логично 4 на сто от гласувалите в анкетата да отговорят с: „Не, защото съвременният потребител се интересува повече от цената, отколкото от качеството на продукта…”
А какво представлява оригиналът? Ами… мляко, заквасено с два вида бактерии: лактобацилус булгарикус и стрептококус термофилус. Само в комбинация на тези два бацила е възможно да се получи истинско, българско кисело мляко. То съдържа цял арсенал от ценни вещества и микроорганизми: протеини, мазнини, въглехидрати, минерали (фосфор, калий, калций, магнезий, хлориди), витамини А, група Б и т.н. На всичко това се дължи и неговия имуностимулиращ ефект, както и това, че е ефикасно средство против стомашно-чревни болести. Знайно е, че помага при главоболие. За махмурлука вече споменахме. Не е тайна също и че допринася за по-бавното стареене на организма.
И накрая – малко оптимизъм. След като през юли от Института по стандартизация обявиха официално новия стандарт за киселото мляко, неотдавна на изложението „Светът на млякото” беше демонстрирано и първото, произведено по БДС. Засега фирмите, закупили патента, са малко, но се очаква броят им да нарасне в бъдеще. А от няколко дни една от известните марки вече предлага мечтания продукт, със знака БДС 12:2010 върху опаковката. Така че – който иска да си припомни вкуса от миналото, може вече да си го купи от близкия супермаркет. Да живее оригиналът!
Светослав Динков
