Пролетна научно-практическа конференция на Съюза на производителите на комбинирани фуражи
България има голям потенциал за развитие на фуражопроизводството и животновъдството. Въпреки това страната ни е на едва 70 място в света. През 2016-та у нас са произведени близо милион и 200 хиляди тона фуражи. За сравнение 28-те страни-членки произвеждат 153 милиона. Пролетна практическа конференция събра международни експерти във Велинград.
Без съмнение кризата в производството на фуражи от преди години вече е в миналото. Сега обаче браншът е изправен пред други предизвикателства. Едно от тях излизането на Великобритания от Европейския съюз. Страната е един от най-големите пазари и останалите търговски партньори трябва да мислят за допълнителни споразумения. Според Александър Дьоринг от най-голямата организация за фуражопроизводители в Европа българските животновъди все още не разбират възможностите, които имат.
„Българските производители трябва по-добре да рекламират предимствата на местното производство пред потребителите. Само така ще си гарантират сигурни пазари. На фокус е подпомагането на научноизследователската дейност“, коментира Александър Дьоринг, ген. секретар на Европейската федерация на производителите на фуражи
Работи се за повече устойчивост при производството на фуражите. От тук нататък рамковите програмите в Общата селскостопанска политика ще са насочени към това фермерите да се запознаят с потенциала на производството. България е на едно от последните места и в производството на соя, първи са Съединените щати и Китай, където пазарите определят производството.
„Производството на соята е концентрирано в подобряване на обмяната на веществата, на аминокиселините и по-високото качество на хранителните стойности. Това трябва да се има предвид и от българските стопани, които произвеждат соеви фуражи.“ , каза Ян ван Иейс, представител на Американската асоциация по соята
Над 95 процента от соята в Съединените щати е генномодифицирана, същата е картината в Бразилия и Аржентина. Продуктите, които не са ГМО съответно са по-скъпи, защото производството е ограничено.
Автор: Мирела Спасова
