В софийския "Интер Експо център" се проведе дискусия "Здравословни храни на българския пазар"
За последните 20 години такова съчетание на количество и качество на хлебното зърно в страната не е постигано. Това каза Павел Николов, главен директор на Дирекцията "Зърно и зърнени продукти" в МЗХ, на дискусия "Здравословни храни на българския пазар" в софийския "Интер Експо център".
По думите му с много добри хлебопекарни качества е 90 на сто от произведената пшеница. В първа група - с най-добро качество, попадат 2.5 на сто от пшеницата при 1.7 на сто за миналогодишната реколта. Втора група - най-масовата, е 40.3 на сто при 39.6 на сто през 2011 г., а втора Б-група - 43.2 на сто при 43 на сто за 2011 година.
От трета група - фуражна пшеница, с ниски хлебопекарни качества e 11 на сто от зърното. В тази група са попаднали пшеници, при които само един от компонентите е със занижени качества и затова около шест на сто от нея също може да се използват за производство на брашна.
Тези данни според Николов, цитиран от БТА, дават основание да се каже, че 96 на сто от прибраната пшеница от новата реколта е годна за производство на брашна за хляб и сладкарски изделия.
Експертът аргументира твърдението си с конкретни данни, показващи качествата на зърното - съдържание на 10.8 на сто влага при 11.3 на сто през 2011 г., добив на мокър глутен средно 27 на сто при 23 на сто - за миналата реколта, число на хлебопекарна сила - 57 условни единици при 52 за 2011-та. Съдържанието на протеини е 12.8 на сто при 11.4 за миналата година.
По негови данни за периода от 1 юни до 31 октомври са употребени 885 хил. тона, изнесените количества са 1.484 млн. тона и към края на октомври страната разполага с 2.315 млн. тона пшеница. При положение че до новата реколта са необходими 1.2 млн. тона брашно, наличното количество е напълно достатъчно. Свободните количества зърно, които могат да се изнасят, са 920 хил. тона, обобщи Николов.
