Квотната система в страните от ЕС е въведена с цел оптимален баланс между търсене и предлагане на пазара на мляко
Квотната система в страните от ЕС е въведена с цел оптимален баланс между търсене и предлагане на пазара на мляко, а у нас се прилага от 1 април 2007 г. За текущия квотен период националната млечна квота за България е 1 018 651,458 тона. Съгласно националното законодателство покупко-продажбата на квоти на фиксирани цени, които се определят със Заповед на министъра на земеделието и храните. Покупко-продажбата на млечни квоти се прави с цел осигуряването на млекопроизводители, които разширяват дейността си на пазара, допълнителни количества квота. В същото време от квоти се освобождават производители, които не могат да ги реализират на пазара. ДФЗ-РА е междинно звено, през което се реализира покупко-продажбата на индивидуални млечни квоти между производителите на мляко и се осигурява прозрачност на процедурата
За първи път квотната борса стартира у нас през 2009-2010 г., с утвърдена и фиксирана от министъра на земеделието цена от 0,10 лв. за килограм краве мляко с масленост 3,8% за доставки и фиксирана цена от 0,10 лв. за килограм краве мляко за директни продажби.Подаден бяха 222 заявления за закупуване на квота и 546 заявления за продажба. За този първи период на прилагане на квотната борса са продадени и съответно закупени млечни квоти но обща стойност 641 228,70 лв. За квотната 2010/2011 година фиксираната и утвърдена от министърът на земеделието и храните цена е 0,15 лв. за килограм краве мляко с масленост 3,8% за доставки и фиксирана цена от 0,15 лв./кг краве мляко за директни продажби. През миналата година цената беше по-ниска с 0,05 лв. на килограм квота. В момента тече прием на заявления за закупуване на квоти.
За да оптимизира квотната борса у нас, ЕК одобри и финансира туининг лайт проекта между България и Литва за покупко-продажба на млечни квоти. Целта му е постигната с поставените основи за разработване на електронна квотна борса в България. Чрез нея процедурата ще стане по-лесна като се съкрати времето за обработване на документите. За целта партньорите от Литва ни препоръчаха да се осигури унифицирана база данни /интегриране на ИСАК с базата данни на лицензираните лаборлатории и НВМС и МЗХ/, в която в зависимост от задълженията на отделните служители, те да имат определена роля и да изпълняват отделни административни функции. Другият вариант е Разплащателната агенция изцяло да поеме функциите по управление на регистъра на производителите на мляко като институцията, прилагаща схемата “Млечни квоти”. Подаването на заявления за продажба и купуване на млечни квоти по интернет ще стане след като се изгради връзка между ИСАК на ДФЗ – РА с информационната система на НВМС и това вероятно ще се случи от 1 август 2011 г., увелиха от ДФЗ-РА.
Зам.-изпълнителният директор на Фонда Ангел Кинанов уточни, че обикновено фермери, съкратили броя на животните си или решили да се откажат от бизнеса си продават индивидуалната си млечна квота. Обратното, фермерите, които изпълняват проекти по Програмата за развитие на селските райони, или инвестират в бизнеса си, разширяват производството и търсят квоти, иначе не могат да продават млякото, надвишаващо квотата, с която разполагат.
