При торене на царевица с преработени утайки едно растение изхранва по 4 кочана
Екип от Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия представи резултатите от проект за оползотворяването на утайките от пречиствателните станции за битови води и използването им в селското стопанство, чийто ефект би заинтересувал всеки фермер или агробизнесмен, оценяващ вторичното използване на органичните вещества в природата. Това е проектът АГРОРИНГ, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ и изпълнен от експерти от Института по аграрна икономика, Националния център по обществено здраве и анализи и експерти към Министерството на здравеопазването и от други институти към Селскостопанска академия.
Важно е вторичното оползотворяване на отпадъците да стане икономически изгодно – в интерес на обществото и на бизнеса.
Доц. д-р Весела Георгиева от Национален център по обществено здраве и анализи, заяви, че са правени агрохимични, химични и микробиологични анализи, които са показали, че утайките от пречиствателните станции за отпадъчни води са ценен органичен резерв, който не съдържа тежки метали над максимално допустимите стойности. Дори някои от елементите са в количества под граница на откриване чрез аналитичните методи, т.е. те са в много ниски концентрации и не съдържат патогенни микроорганизми. Салмонела не се установява в утайките, както и яйца на хелминти. При правилно управление на тези утайки - именно да им се даде този необходим срок добре да изсъхнат, да се проведат анализи и да се види, че са достигнали нивото на самоочистване и не съдържат вредни микроорганизми и елементи, тогава те са един чудесен източник на органични вещества, който може да бъде използван в земеделието.“
„Преработените утайки стават все по-популярни. България все още изостава в сравнение с другите страни на ЕС в това да произвежда утайки, защото канализационната система и системата от пречиствателни станции не е достатъчно развита, не са обхванати всички населени места, където тези отпадни води могат да се преработват. Има поле за работа, защото в България сме на 40-50 процента от средните нива за ЕС по отношение на добиване на утайки на човек от населението“, допълни доц. д-р Божидар Иванов, директор на Институт по аграрна икономика, ССА.
„Добре е да оползотворяваме всякакъв вид отпадни вещества, които се получават от нашата жизнена дейност и е много добре това, че тези утайки са изследвани как влияят на вегетацията на земеделските култури. Най-хубавото е, че крайния ефект е подобряване на резултатите в селското стопанство“, заяви гл. ас. Румяна Енева от Институт по микробиология, БАН.
Проф. д-р Светла Маринова от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", смята, че преработените утайки са много полезни за земеделието, тъй като има недостиг на органични източници в страната и е нарушен балансът на органично вещество в българските почви. Утайките са ценна биомаса, богата на макро- и микроелементи и могат с успех да се използват като органичен резерв за поддържане и повишаване на почвеното плодородие, за повишаване на добивите от земеделските култури, за рекултивация. По думите й оборският тор не достига, а като се внесе минерален тор, той се извлича от растенията и след това почвата остава „гладна“. Тя заяви, че при използване на утайки за торене на царевица, са се получавали 4-ри кочана от едно растение.
Според нея, ако не се използват, утайките създават проблем, натрупвайки се в района на пречиствателните станции, затрудняват тяхното функциониране и може да замърсят околната среда.
Големи количества утайки могат да се използват в гористи ерозирали участъци, които не могат да бъдат залесени поради липса на почва.
