Рентабилността в семейното стопанство се постига с оптимизация на работните процеси, казва земеделецът от Чирпан
Васил Танев от Чирпан и цялата му фамилия обработват 7 хил. дка земя със зърнено-житни култури. Благодарение на този пазарно ориентиран бизнес, от 5 години семейството се грижи и за над 100 дка образцова орехова градина и над 50 дка лозя.
„Преди 9-ти септември моите дядовци са били едни от чорбаджиите на града и през 1992 година, когато настъпи поземлената реформа, решихме, че това ще е нашето поприще“, спомня си фермерът. И уточнява, че нито една машина в стопанството му не е закупена с евросредства, а чрез заеми и лизинги, които вече са изплатени.
Земеделецът се гордее, че синовете му са припознали земеделието също като свое поприще. Единият от тях, Радослав Танев е завършил Аграрния университет - икономическа специалност, после магистратура и докторантура. 4 години работил в научен институт, но явно земеделието е в гените му и затова се включил в семейното стопанство, защото по думите му „когато работиш за себе си и за семейството си, удоволствието е по-голямо“.
Другият син - Виктор Вълков, който е с икономическо образование, смята, че земеделието му дава свобода. По думите му, ключът към ефективното стопанство е оптимизацията. „При нас винаги оптимизацията е била на ниво, затова и работният процес върви по този начин.“
Васил Танев е убеден, че децата му са достатъчно знаещи и можещи да продължат семейния бизнес. Прави равносметка, че са нужни години, за да порасне един бизнес и да стане устойчив. И дава пример:
„През 2015 година стопанството ни стана стабилно - произвеждахме няколко култури, които се продаваха добре - мека и твърда пшеница, слънчоглед. През 2017 година успях да закупя 100 дка и реших да направя орехова градина.“ Земеделецът признава, че инвестициите в ореховата градина и 50-те дка лозя се случили благодарение на парите, изкарани от зърнопроизводството.
По думите на сина му Радослав, повечето стопанства с орехи са малки и от там идва слабата конкурентоспособност. Ако се гледат български сортове и то професионално, конкурентоспособността нараства.
На въпрос дали субсидиите са разглезили земеделците, Танев е категоричен:
„Субсидиите реално отиват за рента. Най-добре е да няма субсидии в цяла Европа и тогава ще се види кой е истински производител и кой не. Тогава ще има и ябълки, и круши, и сливи на конкурентни цени. Аз си мисля, че няма по-вкусни от българските плодове и зеленчуци. Тези стопанства могат да се появят пак, ако има пазар. И те отново ще бъдат създадени от зърнопроизводителите, защото само те могат да отделят ресурс за други производства.“
Съпругата на Васил Танев, проф. д-р Нели Вълкова е директор на Институт по полски култури в Чирпан. „Във всичко, което прави, той се ръководи от една единствена мисъл – да остави нещо след себе си“, казва проф. Вълкова. Цялата фамилия е ангажирана в семейния бизнес. Работи се професионално, техническият парк се модернизира своевременно и както обича да казва Васил Танев, „всеки ден се гледа математиката, защото числата никога не лъжат“.
Автор: Анета Божидарова
