Технологичните карти – на финалната права
Технологично-финансовите карти, въз основа на които ще се променя Националния стратегически план, са на финалната права до официалното им представяне и качване на сайта на МЗХ, съобщи Петър Кировски, директор на Дирекция Растениевъдство, МЗХ, в предаването „Брюксел в превод“ по АГРО ТВ. Той посочи, че идеята на тези технологични карти е остойностяване на процесите при отглеждане на различните земеделски култури, което включва преки разходи, амортизация на техника, застраховка, административни разходи за управление на стопанствата.
Фермерите не работят с понятието технологични карти, те работят с понятия като разходи, приходи, себестойност, заяви Живка Гроздева, председател на Асоциацията на овощарите.
Имаше чисто административни причини да се проточи изготвянето на технологичните карти, призна Кировски. „Начинът за изработването им е свързан с процедури, които трябва да се спазват. В нашата дирекция разполагаме с технологични карти, които бяха минали през експертен анализ, оценка и остойностяване и голяма част от помощите, които се разпределяха, като например заради войната в Украйна и заради Ковид, се базираха на тези технологични карти. Те трябва да се актуализират всяка година“, категоричен е експертът.
Живка Гроздева подчерта, че тези технологични карти са били обсъдени в рамките на две срещи. „На първата от тях изразихме сериозно недоволство към начина, по който бяха представени, защото в тях липсваха важни, ключови операции за отглеждането на културите. Затова изпратихме нашите бележки, като посочихме да се вземе като база масовото производство като агрономически практики. Не сме видели финалния вариант, за да твърдя, че нашите бележки са взети предвид. Технологичните карти при овощните видове могат да покажат стряскащи цифри, но тези технологични карти трябва да съдържат данните такива, каквито са. Наистина разходите за производство на плодове са много високи. В технологичните карти се посочват и изкупните цени на плодовете – но цената на прасковите например, която е взета от НСИ, не отговаря на действителността, посочи Гроздева. Много от произвежданите праскови у нас отиват за преработка и цената им е около 50 ст. НСИ дава цена 1 лв. Трябва да има диференциране на цените според предназначението – за пресен пазар и за преработка“, категорична е Гроздева.
Бележките на Асоциацията на овощарите са взети под внимание и са отразени, отговори Кировски, но по думите му „трябва да се има предвид, че стопанствата в различните микрорайони от страната могат да имат различни разходи за отглеждане на една и съща култура“.
Живка Гроздева посочи, че много малко овощари са заявили участие по новите екосхеми и ако не се направят промените по Стратегическия план, следващата година няма да бъде много по-различна.
Целия разговор по темата гледайте в предаването „Брюксел в превод“ тази неделя от 20:30 часа и 22:30 часа само по АГРО ТВ.
