Наричат ги продукти на Франкенщайн, но никой не е доказал, че вредят на здравето
Въпреки оживените полемики използването на генномодифицирани продукти се увеличава все повече. Те са по-устойчиви, по-привлекателни, по-вкусни и по-евтини. Оспорва се тяхната здравословност, но все още никой не е доказал, че те са противопоказни за едно или друго заболяване.
На 21 май 2004 г. биотехнологичните храни празнуваха своя 10-годишен юбилей. Това е датата, на която по рафтовете в супермаркетите са се появили за пръв път доматите Flavr Savr (21 май 1994 г.). В действителност опитите чрез генна модификация да се подобрят качествата на храните са започнали няколко години по-рано.
Първите тестове са проведени в САЩ през 1986 г. с генно променен тютюн и ягоди. А през следващата година в Англия биват култивирани картофи, в които чрез генна модификация се цели увеличаване на тяхната хранителност. Пак там се проучват и възможностите оризът да бъде обогатен с витамин А. Решителен тласък и голямо значение за производството на биотехнологични храни през 1993 г. дава декларацията на американската Food and drug organisation, която заявява, че генетично модифицираните храни сами по себе си не са опасни и не се нуждаят от специална ауторизация.
Имайки предвид строгостта и голямата взискателност на тази институция, без чието разрешение в САЩ не се допуска на пазара никаква храна и лекарство, става ясно, че това решение е било нещо като зелен семафор за тази индустрия. И наистина само след една година по щандовете на супермаркетите се появяват хубавите домати Flavr Savr. Те са продукт на научно дирене с цел индустриално използване, което е проведено от биоложката Белинда Мартино. А доматите са хубаво червени, месести, вкусни и трудно загниващи дълго време след откъсването им от растението.
Малко по-късно в Европа (Обединеното кралство) се пуска и първият доматен сок, приготвен от генетично променени домати. Би било обаче наивно да се мисли, че отношенията между производителите на биотехнологични земеделски продукти и тези на обичайните натурални храни са идилични. Напротив, подтикнати от засегнатите интереси и неочакваната конкуренция, много европейци се обявяват срещу ползването на генетично променените храни и дори ги наричат "храни на Франкенщайн". Те се съмняват в хранителната им стойност и дори ги обявяват за нездравословни. В един момент дори през 1998 г. ЕС обявява мораториум срещу новите хранителни продукти.
Досега обаче не са открити и доказани никакви вредни фактори в тези храни. Така че и мораториумът не се оказа нищо повече от един инцидент в търговското съперничество между САЩ и ЕС. То трае от години и периодично припламва по различни поводи, зад които стоят икономически интереси.
Мораториумът бе преодолян с въвеждането на задължителното етикетиране на продуктите. От друга страна, генералната проверка на живота и практиката доказаха, че въпреки оживените дискусии индустриалното култивиране на генетично променени храни расте и се разширява неудържимо.
Така например през 1996 г. площите, засадени с биогенетични домати, са заемали 1,7 млн. хка, а през 2003 г. те вече заемат над 67,7 млн. хка, т.е. увеличението възлиза наповече от 40 пъти! Същото важи и за други агрокултури, каквито са соята, царевицата, рапицата и памукът. Заслужава специално да се отбележи, че в тази връзка нашата малка страна се нарежда сред челниците в света. Така например по отношение на генномодифицираната царевица тя се равнява по засята площ на Германия, Испания, Мексико, Филипините, Уругвай, Индонезия и Южна Африка (0,05 млн.хка)./standartnews.com
