Интерес към органични продукти има както от страна на фирмите в хранително-вкусовата промишленост, така и от самите потребители
Страната ни има по-голям потенциал и интерес да произвежда и предлага екологично чисти и здравословни храни на пазара, отколкото да заложи на генномодифицирани продукти . Това твърди в интервю за БТА Дивил Кулев, директор в една от големите частни агенции за маркетингови изследвания и консултации пише vesti.bg. По думите му интерес към органични продукти има както от страна на фирмите в хранително-вкусовата промишленост, така и от самите потребители.
От здравословни продукти се нуждаят една доста голяма група хронично болни и възрастни хора, които обаче не могат да си позволят да купуват по-скъпи храни. Втората група потребители не страдат от здравословни проблеми, но искат да водят природосъобразен начин на живот. Този пазарен дял е около 10-15% от населението и е особено привлекателен за фирмите в хранителния бранш, твърди маркетинговият експерт. Именно тези клиенти били склонни да платят по-висока цена, ако са сигурни, че ще купят качествен и здравословен продукт.
Според Кулев изискванията за високо качество не се отнасят за абсолютно всички продукти на пазара, но има тенденция да се търсят определени марки с наложено качество, особено по отношение на млечните и месни продукти. Голяма част от изследванията, които в момента правим, са насочени именно към разработване на проекти за предлагане на екологично чисти и здравословни продукти, твърди той.
В момента заради кризата този пазар у нас е свит и не се наблюдава растеж, но именно тук според експертите фирмите могат да намерят своята ниша и да достигнат и до европейските пазари. Ако питаме хората дали по-скъпото е по-качествено, те казват "не винаги", но въпреки това в големите градове наблюдаваме тенденция все повече хранителни стоки да се пазаруват "марково", защото потребителите знаят, че при определени марки надеждността не се променя, обяснява Кулев. Печеливша търговска стратегия е и насочването към продукти, предоставящи добавена стойност - например, мляко, обогатено с калций, или зехтин, който спомага за лечението на определени физиологични проблеми.
Марките евтини хранителни продукти са насочени обикновено към определена група хора - пенсионери и нискодоходни граждани, които избират и купуват предимно по цената. В случай, че генномодифицираните храни не са скъпи, те ще се купуват именно от тази група потребители. От друга страна възрастните хора са доста консервативни и ако фирмите бъдат задължени да изписват на продуктите си, че в тях има ГМО, най-вероятно те няма да се купуват - освен ако не са страшно евтини, коментира Кулев.
В Европа все повече се търсят екологично чисти и органични продукти и по-добрият ход ще бъде България да се наложи като такъв тип производител, отколкото да се насочи към ГМО храните, които изискват конкуренция с големи масови производители, съветва маркетинговият анализатор. Европа е основният пазар за българските продукти, а за разлика от останалия свят Старият континент е доста по-консервативен по отношение на ГМО, заключи Дивил Кулев.
