1. Начало
  2. Новини
  3. Горско стопанство
  4. Кражби угасиха фаровете в българския участък на река Дунав

Кражби угасиха фаровете в българския участък на река Дунав

За навигационните уреди се грижи Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, чието седалище е в Русе

Кражби угасиха фаровете в българския участък на река Дунав. Нито едно от 17-те съоръжения, разположени по цялото протежение на нашия бряг, не работи. За разлика от черноморските фарове, които не само светят, а и с романтиката си привличат многобройни туристи, дунавските стърчат като запустели паметници. Тяхната цел е да улесняват корабоплаването с подаването на светлинна сигнализация, но те не изпълняват предназначението си, защото недобросъвестни хора непрекъснато крадат акумулаторите и лампите им, пише Монитор.

За навигационните уреди се грижи Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав, чието седалище е в Русе. Специалистите вече са вдигнали ръце от непрекъснатите нападения над бреговите фарове и нямат повече средства за „запалването” им.

"Информирали сме всички корабоплаватели да не разчитат на бреговите фарове като надеждни навигационни знаци”, казва изпълнителният директор на агенцията инж. Георги Георгиев. Специализираната структура поддържа навигационните уреди в 230-километровия участък на реката от Сомовит до Силистра. Съгласно Белградската конвенция за останалата част от общите 470 километра от Дунав се грижи Румъния.

От агенцията в Русе се оплакват, че не само фаровете са обект на нападения. В общия българо-румънски участък крадците не прощавали на нито един от видовете плаващи навигационни знаци. По последни данни повече от една трета от поставените през годината уреди се повреждали или изчезвали напълно. Обикновено ромски тълпи отмъквали целия плаващ уред, нарязвали го на брега и го предавали за скрап. Напоследък рибари пък се изхитрили и прибирали стоманеното въже, с което шамандурата е завързана за тежкия бетонен блок. Той я държи на постоянно място в реката и не позволява течението да я отнесе. Нарушителите заменяли въжето с конопено, а оригиналното използвали при риболов.

„Пластмасовите плаващи знаци биха били добра алтернатива срещу подобна кражба, но те не са подходящи за реката. Ако такава шамандура се нарани от преминаващ кораб, тя завинаги излиза от строя, докато металната може да се поправи и да се върне отново. Но става плячка на крадците на метал”, обяснява Георгиев. 

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.